На Цонко маратона
май 11, 2009
Донякъде се бях зарадвал, когато разбрах, че единственият! маратон в България се мести от София в Каварна. И въпреки че го преместиха от началото на октомври в началото на май, все пак реших да участвам на полумаратон. После се решихме за Виена, която беше 3 седмици преди Каварна.
Дни преди виенския маратон излезе официалната информация за каварненския. Оказа се, че полумаратон няма. Има дистанция от 11! км. Аз така или иначе не можах да се възстановя от Виена, така че Каварна я отписах. Отписах я и защото ми искаха бележка от лекар, защото трябваше да пътувам от и до Варна за едно едночасово бягане и защото реших, че същото бягане мога да си го направя на крайбрежната алея във Варна и да ми бъде далеч по-интересно.
В спортните новини в деня на маратона имаше много кратко съобщение без картина. На следващия ден ми попадна и „24 часа“, където карето съдържаше информация за маратона, както и новини за цялата ни лека атлетика. Все още в Интернет не може да се намери информация, снимки, видео или коментари от събитието, а моят блог излиза на второ място при търсене на „маратон каварна“.
Всичко това налага изводът, че маратонът е бил един спортен и организационен провал. И тъй като не участвах, ще се радвам да чуя някакви коментари от участници.
Gregory's Blog 
май 11, 2009 at 2:32 pm
По бтв имаше новина с картина от финала и т.н.
Аз само това чух и от там разбрах, че е имало маратон. Наистина провал.
май 11, 2009 at 5:08 pm
Аз като участник ще споделя впечатленията си.
На мен това ми беше първи маратон, така че нямам база за сравнение, но като цяло организацията беше на ниво и
наистина се превърна в празник за града. Разбира се ако се търсят кусури, могат да се намерят много.
Например:
1. липса на информация – И аз като търсех за маратона и попадах на този блог. Хубаво ще е да направят web-страница и да слагат информацията по-отрано.
А иначе като им пратих mail с въпроси – ми отговориха светкавично, което е похвално.
2. изискват медицинско и екг – На самото състезание дори върнаха някои от участниците, защото нямаха екг. Според мен декларация, с която сам поемаш отговорност е напълно достатъчна.
3. 4-те обиколки – Това да минаваш през една точка 8 пъти не вярвам да е било приятно на някой от участниците, но със сигурност им правеше по-лесна организацията.
4. липса на повече дистанции – това доведе и до друго – по-малко участници – защото не всички са подготвени да участват на 42 км, а 10км за някои може да не са били предизвикателство , така че добавяне на 5 км и полумаратон би било добре.
5. това, че няма къде да си оставиш вещите – реално имаше съблекалня, обаче до нея всички(и несъстезатели) имаха достъп.
Като цяло хубавото е, че имаше много настроение и стана празник. Почти целия град знаеше за маратона – дори хотелите отдалечени на по 3,4 км от града.
Иначе класирането при мъжете е на: http://bfla.org/2009/2009/12_maraton/men/42km.htm
май 12, 2009 at 7:37 am
Благодаря за изчерпателния коментар. Но така като гледам същите проблеми съпътстваха и предните маратони при провеждането им в София, за които писах миналата година, както и много други блогъри – https://grigorweblog.wordpress.com/2008/10/12/%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%be%d0%bd-2008-%d0%bb%d0%be%d1%88%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2%d0%bf%d0%b5%d1%87%d0%b0%d1%82%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8/
май 20, 2009 at 10:23 am
Тоест в София няма да има маратон през октомври и кой бягал в Каварна бягал? Така ли? BTW твоят блог наистина е май единсвтното място от където човек намира инфо за това събитие в БГ. Спортните сайтове почти не го отразяват…
май 20, 2009 at 11:56 am
Да, няма друг маратон в календара на БФЛА. Но за сметка на това през есента има далеч по-приятни места за бягане, като Берлин, Амстердам и Истанбул.
октомври 11, 2009 at 10:04 am
Този опит за коментор, който ще напиша тук, определено е доста позакъснял. Вече близо година не бягам маратон, правя малка пауза, за да възтановя организма си.През май чух за провеждането на МАРАТОНА в Каварна и коментарите, че това ще е нашия си български маратон и толкова.Но като всички гръмки думи по отношение на това или онова събитие в подредената ни страна, реших, че това е просто медиен шум, около опитите на едно градче в Бълтария да стане по-известно.Както и да е.
Сега е октомври, това традиционно си бяха дните на големия Софийски маратон, всъщност ако имаше нещо, по което София да напомняше на световен град това бе провеждането в нея на маратон, марар и той да бе далеч от световните стандарти за подобни събития.
Все се надявам, че някога и по тези географски ширини ще се проумее факта, че маратонът освен спортен празник и покъз на физически възможности е празник на човешката воля, дух и култура.
Дано някоя умна глава следващата година да възтанови промеждането на софийския си маратон в София, а пък Каварна, като имат толкова голямо желание да си провеждат маратон… да си го провеждат.
октомври 12, 2009 at 10:08 am
Все пак има обявена дата за „тичане“, въпреки че не е маратон, не е и полу-маратон.
http://bfla.org/programs/maraton_sofia.htm
октомври 13, 2009 at 1:11 pm
Да знаете багажите къде може да си оставим?
май 21, 2011 at 5:52 pm
Участвала съм на много маратони из цяла Европа, но такава гавра със състезателите не съм видяла никъде, освен в България. Проблемът запопчва още от самото трасе, което е 4 обиколко и една малка обиколка, вместо да е 4 равни обиколки. Дистанцията е усложнена излишно, защото има много големи „специалисти“ сред съдийте и те могат да отрегулират по-сложно трасе. Да, ама …
(Маратоните извън България, които са лицензивани като трасета, обикновенно са във вариант от 1, 2 или 4 обиколки.)
В нашия случай, вече втора година се вижда как съдии, провалят състезанието и труда на спортистите. Някои съдии, се припичат на слънце, докато състезатели се чудят как да си намерят жизненоважната подкрепителна напитка на подкрепителния пункт, където цари хаос.
Вече за втора година, поради съдийска грешка, водачът в състезанието губи ориентация и бива изпреварен в борбата за първото място.Отделно и състезатели с по-скромни амбиции, като борещите се за влизане в топ 10, биваха насочвани грешно по трасето и ако не беше публиката, към която се числя и аз, някои щяха да тичат доста допълнителни километри, вместо да направят прословутата малка обиколка и да финишират.Ще спра до тук защото проблемите са толкова много, че ще стане досадно за четене.
Знам, че това е едно добре финансирано състезание и то трябва да бъде проведено на подобаващо ниво от квалифицирани специалисти.
Ще напомня също, че съдийте трябва да са обучени и инструктирани за състезанието.
Организацията на подкрепителните пунктова има регламент. Добре е да има пасаж за общите и такъв за специалните подкрепителни средства. Обслужването на подкрепителния пункт има специфика и хората които го извършват, трябва да знаят защо са там.Недопустимо е да се налага, състезателят да спира за да си търси шишето, което при нас си е коронен номер.
В заключение ще кажа само, че на всеки може да се случи да сгреши. Но има разлика от работната грешка, която допускаш веднъж и системната грешка, която вече не е следствие на обстоятелства, а е проява на Некадърност, Небрежност и Мърлявщина. Ето тези три думи изразяват моята обективна оценка .
Всеки доброволно се включва в екипа организиращ състезание и независимо от финансови, материални и други обстоятелства е поел ангажимент да свърши определена работа.Оправдания не може да има. Нека работят тези които могат и искат, а не тези които “трябва”. Там където аз работя, в една далечна паралелна земя, такива неща не се случват, защото ако някой ги допусне, ще е последният му работен ден.
Бъдете здрави…
май 22, 2011 at 10:02 am
Четох доста по въпроса и тук съм съгласен с коментарите.Журналистите от официалните медии обаче са супер зле.Кога ли ще си извадят главата от задника и ще започнат да отразяват обективно нещата? А можеби не искат…
Останах потресен, как съдията се оправдава, че било „задължение на състезателя да знае трасето“.
До кога такива олигофрени ще се бутат да скапват и без това изпадналата в кома българска атлетика.
Когато бягаш маратон, преди финала, често си толкова изморен, че съзнанието ти не е ясно.Ако няма кой да те насочи, къде е пътя, за каква организация говорим.Поне да дадат по една карта и компас на състезателите и да го направят маратон по ориентиране.
май 25, 2011 at 1:44 pm
Копирах последните два коментара в блога за бягане shorti.eu – http://shorti.eu/?p=160