Празници

април 30, 2008

В асансьора влизаме трима татковци на малки деца:

– Как сте, момчета?

– Стягаме се за уикенда.

– Да бе, честно ви казвам, че някои недели ми идва да ходя на работа.

– А представяш ли си сега шест дена как се изкарват вкъщи.

***

Имам си един немец, който ме тормози по мейла и постоянно иска някакви глупости в срок. Обикновено срокът е вчера. В петък по обяд ми изпрати поредното писмо, в което ми даваше срок до 15:00 CET. Аз му писах, че сме във фиеста до 6 май. Надявам се да не е получил сърдечен удар от тази информация.

***

ICQ:

– Тези дни бачкаш ли?

– Правя се, че бачкам.

– То и аз симулирам.

***

Едно време имахме учителка, която си смяташе втория срок така: половин февруари, цял март, половин април (другата половина отива покрай ваканцията) и срока свършва, затова, вика, до края на април трябва да съм ви оформила, защото юни и юли не мога да ви намеря в училище, а през май от празници няма време за работа.

Advertisements

Козунаци

април 29, 2008

Fugu  е японска риба, която е особено отровна при неправилно приготвяне. В Япония готвачите минават през специално обучение и се сертифицират, за да могат да я приготвят. Изпита на готвачите се състои в приготвяне на рибата и изяждането и. Само 30% минават изпита. Какво става с останалите 70%, пише в Уикипедия.

Българския еквивалент на фугу са козунаците. Те, слава богу, не са отровни, но са доста капризни и трудно се получават в домашни условия. Изпитът за домакините се състои в приготвянето на вкусни козунаци и поднасянето им на родата. Изпитът е колкото кулинарен, толкова и психологически. Първенство на психологическия изпит държи баба ми, която всяка година ни посреща в ведър позитивизъм и разказва, какви чудни козунаци е направила. Повечето жени винаги поднасят козунаците си с разни disclaimer-и от рода ‘маята е турска и не се получи’, ‘печката ми не пече хубаво’, ‘много са го развалили брашното по магазините’ и т.н.

Нина ме изненада тази година, като декларира, че ще меси козунаци. Това за мен означава изнервена и уморена жена, разхвърляна кухня и прекалено отоплена стая. Истината е, че Нина направи най-вкусния козунак, който някога съм ял. Отговаряше на всички критерии за перфектен козунак – сладък, мек, въздушен, късаше се на конци. Рецептата беше от Интернет, а печката – старата Терма в квартирата, така че чудният козунак се дължи изцяло на майсторлъка на Нина.

Одит

април 25, 2008

Гледам и слушам Music Idol с по едно око и ухо и в сряда предаването събуди у мен одитора (‘щото такова предаване няма какво друго да събуди). Иван и Андрей ентусиазирано обясняват колко малки били разликите в гласовете и ни призовават да гласуваме. Замислих се кой и как контролира системите за гласуване на телекомите? Каква е контролната среда при стартиране и протичане на гласуването и при броене на гласовете? Какви са мерките които се вземат против манипулации на вота и какъв е шанса някой мтелски администратор от Карнобат да е напомпал гласовете против айтозлията например? Напоследък има толкова промоции и игри със SMS-и, които са тотално непрозрачни и доколкото знам хората изсипват доста пари в такива SMS-и. Дали не е редно да има някаква комисия, която да сертифицира и контролира подобни системи?

Покрай ремонта и всякаквите майстори, които търсим вкъщи често има вестник с обяви, които са чудесно тоалетно четиво. Вчера отделих известно време на автообявите и изведох няколко статистически резултата:

  • Мерцедес е най-продаваната марка. Имаше 3 колонки с обяви за Мерцедес. С по 2 колонки следваха BMW, Audi, VW.
  • Колите в продажба винаги са на около 10 години и на около 150000км.
  • В обявите имаше 2 обяви за Audi R8, два Aston Martin, два Rolls Royce-a и няколко Lamborhini-та. Aston Martin-ите и Rolls Royce-ите бяха в колонка други, където деляха място с Москвичи за 800 лв.:)

В заключение ще добавя интересна новина от секция „Ева търси Адам“. Част от обявите включваха думата „промоция“:)

Отговорно

април 24, 2008

Напоследък живеем в „Иван Вазов“ и по пътя за Южния парк често минаваме покрай „Nero“. Нина често ме врънка да седнем там за малко, но аз не искам. Не искам по три причини:

Макар и добре направено, „Nero“ е просто поредната кръчма, с тази разлика, че за нея се знае откъде са дошли парите, а жените там са с надценка. Кръчми в София бол, така че докато не свършат, ще е трудно да бъда видян в „Nero“.

Някой друг да има подобно отношение към такива взеизвестни кръчми, хотели и т.н?

Въпроси

април 23, 2008

Случка:

Стоя на особено тъпо и безлюдно място в периферията на София. Обещаните ми шофьор и кола са изчезнали, а телефонът ми е без батерия. В следващия момент минава кола и шофьорът ме пита дали да ме закара донякъде. Не го познавам от раз, но той ми припомня, че сме учили в едно и също училище. Радвам се на развитието на нещата и се качвам в колата секунди преди да почне големият дъжд. Говорим си, обменяме клюки, после визитки и разказваме кой с какво се занимава. Слизам от колата, благодаря, колата заминава, а аз чак тогава се сещам „Абе аз можех да му кажа, че имам блог на grigorweblog.wordpress.com“.

Въпросите ми са към блогърите:

Гордеете ли се с блога си? Представлява ли той това, което вие сте искали от него? Представяте ли се на хора чрез блога си?

Прозрение

април 23, 2008

Иван онзи ден:

– Забелязал ли си, че ако в група жени има една с бял панталон, тя ходи най-надъхано от всички. Това е, защото за да обуе тя бял панталон, е минала през десетки процедури като обезкосмяване, пилинг, антицелулитни кремове и т.н. и най-накрая е обула и най-секси прашките си. Как да не ходи с по-високо самочувствие при това положение?