Вечна благодарност

декември 19, 2011

Когато човек свърши добра работа, мениджърът му трябва да го признае и похвали. Така казват добрите мениджмънт практики. Какво става обаче, ако един служител си върши работата сравнително посредствено и изкарва добър резултат от дъжд на вятър. Трябва ли мениджъра да му благодари за добрия резултат през цялото време до следващия добър резултат или да го натисне и мотивира за цялостно по-добро представяне.

Ей такова сравнение ми идва на ума във връзка с освиркването на Бойко Борисов в зала Арена Армеец. Признанието за Бойко дойде при откриването на залата, но вечната благодарност, за която настоява спортният министър е спомен за едни други времена. Радвам се, че хората в залата са реагирали адекватно.

Вкъщи имаме следния проблем: голямата ми дъщеря получава редовно оценки 5.5 на контролни. Като се загледам в контролните виждам, че те са нашарени отгоре до долу с червено и има потресаващи грешки, както от невнимание, така и от незнание. Според моите критерии тези контролни са за тройка най-много. Според математическите критерии за изчисление на оценката (брой верни/общ брой) оценката би била някъде около 4.

За известен период от време смятах, че подобни несъответствия се получават само при една учителка, която толерира дъщеря ми, но това явление се размножи и при останалите учителки. Върхът на сладоледа е, че по време на тест учителката прави един тур между чиновете и небрежно подсказва на децата къде са сгрешили, при което те мажат с коректор и пишат верния отговор. Ако добавим коректора към червеното, картинката е повече от шокираща. Още по-плашещо е, че при тези условия има деца с двойки и тройки.

Не знам в какво се корени причината, но в момента училището създава на дъщеря ми изкуствено усещане за знание и готовност, докато аз успявам да я хвана в незнание на елементарни неща от учебния материал.

Естествено аз искам детето ми да получава хубави оценки, но още повече искам да получава истински знания, които да могат да се докажат с висока оценка извън собственото и училище или дори извън българската образователна система.

За момента личния ми проблем е в това, че дъщеря ни смята, че ние я подтискаме и не я оценяваме, с който ние се справяме някак, но в дългосрочен план това явление може да има деградиращ ефект върху характера и възможностите на учениците и младите хора.

Гласувай за мен

октомври 4, 2011

В крак с времето и аз взех, че се оказах номиниран на едни избори – за факлоносец на олимпийските игри в Лондон през 2012. Самономинирах се в качеството си на човек, който популяризира маратонското бягане сред аматьорите в една игра на Samsung с награда участие в носенето на олимпийския огън, а те взеха, че одобриха номинацията ми и сега тя е една от 9-те финалисти. И за разлика от Плевнелиев, който не иска да става президент, ама ще му се наложи, аз много искам да нося олимпийския огън и искам да се боря за тази възможност с всички сили. Затова ще помоля всички читатели на този блог да гласуват за моята история – история 1 на фейсбук страницата на играта. Благодаря!

Приоритети

септември 13, 2011

В София ясно се забелязва, че идат избори. Града се тунингова като за посрещане на папата, а градската управа всеки ден реже ленти и обещава нови чудесии. Покрай това в twitter с ирония отбелязахме, че в Южния парк се строи първата! обществена тоалетна, че има една реновирана чешмичка, а втората беше пусната в началото на септември, след като цяло лято не работеше. В Борисовата градина също имало 50% ръст на работещите чешми – от 2 на 3. Ако забелязвате дотук говорим все за неща, покриващи най-първичните нужди на човека. Явно просто сме на това ниво.

Само една мнооого малка група хора се вълнуват от това, че софийският маратон, който се организира от БФЛА и Софийска община от години запада. Събитие, което трябва да покаже триумфа на човешкия дух и физика, както и да бъде повод за празник в града, както в много световни столици, в софийския му вариант е жалка организация, която пречи на неделните шофьори. За щастие или нещастие тази година и това няма да се случи. БФЛА и Софийска община тотално абдикираха от организацията на състезанието, прецакаха близо 30-годишна традиция и наредиха София в списъка на малките, грозни и неорганизирани столици от третия свят, които нямат свой маратон.

Това ще мине между капките, чешмичките и кенефите ще спечелят изборите, а триумфът на човешкия дух и физика ще ги оставим за следващия мандат.

Нация техническа

септември 9, 2011

Един министър не е истински такъв, ако от време на време не изцепи някоя гигантска глупост, подкрепена със стабилна далавера. Сергей Игнатов днес се е изцепил, че вече имали готовност да раздават по два комплекта учебници на учениците – един за вкъщи и един за училище. На пръв поглед похвална инициатива, особено като знам колко тежи раницата на дъщеря ми. След това обаче изникват въпросите:

  • Колко струва това удоволствие на данъкоплаците и кой е преценил проблемът с тежестта на чантите като толкова сериозен, че да бъде адресиран с толкова пари?
  • Кои са издателите и с колко ще повишат оборота си?
  • Има ли стратегия за модернизация на бг образованието? Има ли в министерството някъде папка, в която да става дума за високи технологии, електронни дневници, високотехнологични стаи и дъски, както и за електронни книги? Някой някога някъде изчислявал ли е ефекта от преминаване от хартиени към електронни учебници?

За съжаление този министър решава проблемите като другия ми любим министър Цветан Цветанов – по линията на най-малко съпротивление, с цената на най-много публични средства и без грам идея за реформи и модернизация.

Две лица

септември 8, 2011

В неделя бягах на маратон Съединение, който представлява 23-км бягане от гр.Съединение до Пловдив. Поради натрупана умора, жега, липса на вода и много бързо начално темпо много бързо издъхнах и бягането се оказа мъчение. В такива случаи по западните маратони публиката много помага. По трасето обаче публика нямаше, дори и в населените места. На влизане в Пловдив вече си задавах екзистенциални въпроси за смисъла. И точно там имаше една тумба весели, полуголи циганчета, които викаха, пляскаха и подаваха мръсните си ръце т.е. държаха се като истинска западна публика. Успяха да ми вдигнат настроението и пляснах всичките подадени ръце, въпреки че бяха покъртително мръсни.

Ден по-късно отивахме към Карандила в Сливен и спряхме на тамошната Билла, за да изтегля пари от банкомата. Паркинга беше окупиран от две изключително нагли циганчета, които просеха по най-агресивния и нагъл начин, който съм виждал до тогава.

Стар инженерен принцип

септември 7, 2011

Ако нещо работи, не го пипай! Плевнелиев е инженер и би трябвало да е запознат с професионалния фолклор, затова се учудвам, че се кандидатира за президент. Не само се учудвам, ами съм и твърдо против. Харесвам Плевнелиев като министър и мисля, че е от малкото хора в това правителство, които са попаднали на място и време и смятам, че е тъпо да харчим такъв талант за протоколна позиция, при положение, че дори и той не дава вид да го иска много. Наясно съм, че това е малко странна позиция и ми е интересно колко хора я споделят.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.