За един филм

декември 30, 2009

Решихме да отидем на „Аватар“. Онлайн резервацията на билети не работеше, а телефона никой не го вдигаше цял ден. Решихме да отидем два часа по-рано, да си вземем билети и да си разходим панталоните из мола.

На идейно ниво вечерта изглеждаше добре, реализацията се оказа пълно фиаско. Спрях Нина пред мола, за да купи билети, а аз смирено се наредих на опашка за паркинга. Следващите петнайсет минути, които преживях по етажите на паркинга се равняваха по изживян стрес на целокупния за годината. То не бяха неправилно пракирали идиоти, които блокираха движението, то не бяха глухи секции с минимално място за маневра, то не бяха нагли кучки, които се мятаха на освободените места с риск за себе си и околните.

По това време ми звънна Нина, която ме уведоми, че билети няма, а в мола е неприятно пълно с хора. Чукнахме си среща на -2 етаж и с ужас се изнесохме. Още не са измислили филма, който си заслужава изживяването на подобен стрес.

Тема с вариации

декември 28, 2009

Единственият постинг с коледна тематика в този блог ще бъде посветен на украсата вкъщи. Всичко е ръчно изработено от Нина с цената на няколко картона, макетно ножче, безсънни нощи и много желание, а на мен определено ми харесва повече от китайската пластмаса.

… и весели празници

декември 22, 2009

-Добър ден, ние сме от „Банката“. От Visa ни докладваха, че вашата карта е използвана от подозрителен терминал някъде в Европа по някое време в много голям период и затова ви деактивираме картата. Новата ще ви бъде готова на 10 януари. Довиждане … и весели празници.

Първо си помислих: „Слава богу, че не става дума за личната ми кредитна карта, а за корпоративната“.

После се замислих кога и как последно съм използвал тази карта. Фирмената политика казва, че кредитните карти се използват единствено и само за пътувания и хотели. За краткия и живот аз съм я използвал единствено и само при две-три регистрации и плащания в хотел, както и при резервация на полет по Интернет. Замислих се откъде ли би могла да изтече информация за моята карта и всъщност открих, че има доста голям шанс това да е станало именно в „Банката“.

Та така за банките в България…

…и весели празници.

Шах с пешката

декември 21, 2009

Чувам се по телефона с директор на ИТ дирекция в дъжавна институция (една от онези с големите бонуси). Целта е да си уговорим среща за края на януари. В хода на разговора се уточняваме, че периодът устройва господин директора и айде чао. Викам – как айде чао, ние нищо не се уговорихме. Ми звънни ми в началото на януари да се доуговорим. И вече усещам как ме пуска по пързалката. За да не го изтърва му искам email, на който мисля да му напиша целият ни разговор и да копирам цялото кралско войнство, пък дано това да го заангажира малко. Той ме изненадва, като казва: „Дай мобилен телефон да ти го пратя като СМС, че да не се обърка нещо като го диктувам“. Викам си – странно, но аргументирано, давам си мобилния телефон и затварям телефона. След минутка получавам СМС. Email-ът е в abv.bg. Шах с пешката.

Недоверие

декември 17, 2009

През тази година се наложи да ходим по една или друга причина при най-различни лекари. В повечето случаи бяхме разочаровани, понякога ядосани, а един път писахме и жалба до Здравната каса (без ефект). Битката за направления е епична, прегледите по пътеки, поемани от касата, са претупани, но по-интересното е, че дори и при платен преглед се усеща пренебрежителното отношение на лекарите.

Моето разочарование от лекарите е стигнало до фазата на пълно недоверие към това, което ми казват. Познавам и много хора, които се самодиагностицират и лекуват по материали в Интернет (а не трябва да е така). Не знам на какво ги учат в медицинските университети, но някой май е пропуснал да им предаде урока за доверието като най-важна част в човешките взаимоотношения.

Днес се заслушах в спора в един сутрешен блок и останах с впечатление, че църквата има добри доводи – промяната на празника от 7.1 на 25.12 всъщност е станала при „сериозни противоречия на посоченото решение на Светия Синод с действащото църковно канонично право и устава на БПЦ”. Другият довод е, че това е църковно решение, отнасящо се до църковен празник. И май са прави…

Аз не съм вярващ и ми е все тая дали Рождество Христово е на 25.12, на 7.1. или на 29.2. Празника така или иначе няма да се изгуби, нито пък идеята, която стои зад празнуването му. Струва ми се обаче, че най-отявлените противници на идеята за местенето на празниците са точно тези, които празнуват празника по възможно най-светски начин – печено прасе, точено вино, блъсканица в Джъмбо и т.н.

Българският мъж

декември 10, 2009

Току ще видях една изключително забавна статия с повод за размисъл, а може би и за плач от страна на българските жени.

Накратко – европейско изследване установило, че младите български мъже живеят с родителите си средно до 31-вата си година, като средното за ЕС е 27 години, а отличници са финландците, които духват на 23 години. Изследването установило, че младите български мъже избягват като прокълнати места с културни забавления като кино, театър, концерт и т.н.

Най-странното е, че според изследването младите български мъже не страдат от безработица, която е по-нисък процент от средния за ЕС.

Излиза, че младите български мъже работят, печелят пари, които не харчат за културни забавления, а освен това висят при родителите си, за да си спестят разходи и „неудобства“ като собствено домакинство.

Евала на такива мъже.