Съботата направих символично довършване на недовършената ми обиколка на Витоша, като тичах по обиколната алея между Железница и Симеоновските езера. Разстоянието от полянката над Железница до склона , който се спуска към Симеоново е 8.3 км, като в първите 6 км е доста равно. Алеята минава предимно през гора и беше похладно дори към 11 часа. Равна е и даже не е необходима някаква специална екипировка – нормални маратонки ще свършат чудесна работа. Това е първото ми по-дълго планинско бягане и много ми хареса – по-разнообразно е, по-динамично е и доста по-уморително. Лошите страни са, че няма чешмички и трябва да си нося водата, както и че от време на време иззад храстите изскача баби по сутиени, увиснали под пъпа:)

Advertisements

Лоша новина

юли 20, 2010

На сайта на Българската федерация по катерене и алпинизъм е излязла новината, че Петър Унжиев е починал при изкачване на К2.

Подробности засега няма. Аз пък не разбирам от катерене и алпинизъм, но знам че този човек направи блестящо представяне на обиколката на Витоша като избяга 100 км за невъможно време.. 

Жалко…

За храните

юли 20, 2010

По принцип одобрявам наредбите на земеделското министерство за стандартите за производство на разни продукти и за наименованието на продуки, които не се произвеждат, по начина и със суровините, с които се очаква.

Миналата седмица се зазяпах в Карфур и видях, че ‘млечните’ продукти с растителни мазнини са добре отделени, обозначени, а и вече не се наричат кашаквал, сирене и т.н. Потърпевши са пенсионерите, които хем искат да ядат нещо ‘качествено, като едно време’, хем пък искат да е евтино. Сега поне са информирани.

Сетих се обаче за нещо друго. Когато в едно заведение пише, че в пицата има кашкавал, това най-вероятно е продукт с растителни мазнини, а не кашкавал (основно заради цените). Само че заведението си го обявява като кашкавал и никой не го контролира. Същото е и с айрана, и със сиренето. Някой знае ли има ли някакви наредби в тази насока и кой контролира изпълнението им?

Съвпадение

юли 19, 2010

Съботният рейд по заведенията ми показа няколко неща:

  • толкова отдавна не съм излизал, че даже не знаех в кое заведение да отидем;
  • рок клубовете в София са кът;
  • и тези, които ги има обаче стоят празни – в Angel’s heart бяхме общо около 10 човека, заедно с персонала;
  • Оказва се обаче, че винаги можеш да заложиш на Строежа за хубава музика и добре прекарване.

Най-забавното за вечерта беше когато в Строежа пуснаха двете песни от петъчния ми постинг една след друга:)

Дали в Строежа четат моя блог?

Аз пък ще им върна жеста като пусна песен, която чух там. Shazam-а върши страхотна работа.

Петъчно

юли 16, 2010

Изгледах първия сезон на „Rescue me„. Интересен е – понякога смешен, понякога циничен. Определено смятам да продължа и с остаалите сезони.

Вчера се замислих, че след като има успешни сериали за лекари, учители, полицаи и пожарникари, формулата може да се приложи и в един сериал за група софийски бакшиши – ще има циничен език, отчайващи житейски пътища, дребни далаверки, връзки с проститутки и наркодилъри и някоя романтична радиотелефонна връзка между бакшиш и операторка. Аз съм ебахти гениалния сценарист:)

***

От 8бит попаднах на това парче…

а youtube съвсем удачно ми предложи и това:

Свежи летни хитове:)

Сборно

юли 12, 2010

Мога да се похваля, че и от това Световно не гледах и минута. За сметка на това пък следях „Три корни“ редовно:)

***

Изгледах Glee. Сериалът е нещо като Хана Монтана vs. Хаус и май е насочен към по-тийн публика. Във всеки случай представя по забавен начин какво се случва в душата на средностатистическия американски тийн лузър. Има и по две-три песни с хореография във всеки епизод.

Отдавна не бях гледал филм, направен от напушени и предназначен за напушени. Meet the Spartans е пародия на 300. Не се подвеждайте по ниския рейтинг в imdb – просто филмът трябва да се гледа в подходящо настроение.

Заместих сблъсъка на титаните на Световното със Clash of the Titans. За съжаление хората все повече гледат холивудско кино, за да убият времето, а не за да си доставят някаква духовна наслада. Този филм е идеален за убиване на два часа. Нищо повече.

***

В неделя по обяд София беше абсолютно празна. На Попа можеше да се пресече на червено поради абсолютно отсъствие на коли. Най-голямото струпване от хора видях при пиците на Витошка и Патриарха и в Хеликон. Второто ме зарадва.

***

В Южния парк се беше появила една гигантска тента, в която има някакви сектантски сесии. Едно на ръка, че тентата спираше достъпа до основна алея, но за втори път след концерта на Планета пред катедралата става ясно, че в общината се дават разрешения за групови мероприятия без всякаква мисъл.

Пол Мариц

юли 9, 2010

Вчера бях на лекция на Пол Мариц, CEO на VMWare. Лекцията беше в аулата на СУ и май беше предназначена за студенти. Това може да е единственото оправдание за това, че беше тъпа и скучна и не казваше нищо ново. Когато човек отиде на лекция на изпълнителния директор на една от най-успешните и новаторски ИТ фирми в света, очаква някак си той да бъде харизматичен, увлекателен, че и да каже нещо по-визионерско.

Хубавото в цялата история е, че макар и възпитаник на СУ, това е второто ми посещение в аулата (първото беше на първият ми учебен ден). Тази част от сградата – централния вход, предверието и стълбището към залата е толкова красива и пищна.