Вечна благодарност

декември 19, 2011

Когато човек свърши добра работа, мениджърът му трябва да го признае и похвали. Така казват добрите мениджмънт практики. Какво става обаче, ако един служител си върши работата сравнително посредствено и изкарва добър резултат от дъжд на вятър. Трябва ли мениджъра да му благодари за добрия резултат през цялото време до следващия добър резултат или да го натисне и мотивира за цялостно по-добро представяне.

Ей такова сравнение ми идва на ума във връзка с освиркването на Бойко Борисов в зала Арена Армеец. Признанието за Бойко дойде при откриването на залата, но вечната благодарност, за която настоява спортният министър е спомен за едни други времена. Радвам се, че хората в залата са реагирали адекватно.

Вкъщи имаме следния проблем: голямата ми дъщеря получава редовно оценки 5.5 на контролни. Като се загледам в контролните виждам, че те са нашарени отгоре до долу с червено и има потресаващи грешки, както от невнимание, така и от незнание. Според моите критерии тези контролни са за тройка най-много. Според математическите критерии за изчисление на оценката (брой верни/общ брой) оценката би била някъде около 4.

За известен период от време смятах, че подобни несъответствия се получават само при една учителка, която толерира дъщеря ми, но това явление се размножи и при останалите учителки. Върхът на сладоледа е, че по време на тест учителката прави един тур между чиновете и небрежно подсказва на децата къде са сгрешили, при което те мажат с коректор и пишат верния отговор. Ако добавим коректора към червеното, картинката е повече от шокираща. Още по-плашещо е, че при тези условия има деца с двойки и тройки.

Не знам в какво се корени причината, но в момента училището създава на дъщеря ми изкуствено усещане за знание и готовност, докато аз успявам да я хвана в незнание на елементарни неща от учебния материал.

Естествено аз искам детето ми да получава хубави оценки, но още повече искам да получава истински знания, които да могат да се докажат с висока оценка извън собственото и училище или дори извън българската образователна система.

За момента личния ми проблем е в това, че дъщеря ни смята, че ние я подтискаме и не я оценяваме, с който ние се справяме някак, но в дългосрочен план това явление може да има деградиращ ефект върху характера и възможностите на учениците и младите хора.