Три пъти мери…

януари 25, 2011

…един път пробивай

Преди две седмици ни доставиха антре, за радостта от сглобяването на което вече писах. След сглобяването дойде момента с монтажа на няколко шкафа, кутии и плоскости по стените. Работата беше пипкава тъй като трябваше да се разпробиват плоскости, стени, да се нивелират различните елементи по хоризонтал, вертикал, както и помежду си. Уточнявахме различните компбинации цяла седмица, докато фиксираме вариант, който се захванах да реализирам през уикенда. Въпреки неравната стена и сравнително примитивните инструменти, успях да се справя много добре с нивелирането на всички елементи, докато последно сложих голямата плоскост, върху която има три квадратни огледала, едно под друго с фуга от 1 см между тях. Оказа се, че в цялото планиране сме пресметнали грешно къде попадат фугите между огледалата – едната се падна точна по средата на лицето на Нина.

Следващия уикенд трябва да сваля всички шкафове и плоскости и да ги монтирам с няколко сантиметра по-ниско.

Advertisements

Сборно

януари 17, 2011

Травмата в коляното ми се върна, след като почти беше заглъхнала. Маратонът в Барселона все повече става мираж. Надявам се, че ще мога да се закрепя, така че да избягам 30-ина километра и да изходя останалата част. Целта от четири часа за съжаление се отдалечи на две години труд, след като се почти се бях докоснал до нея – в момента бягам така, както преди две години. От тази история си вадя много поуки – за себе се, за тялото си, за труда и целите.

***

Вчера ни докараха нови мебели за коридора. Както вече съм писал, за мен това е зарибяващо лего за възрастни. Първото сглобяване направих заради високи цени за монтаж, но вече не мога да си представя да дам това удоволствие на някой друг. Осем часа изминаха абсолютно неусетно, но останаха новите мебели, удоволствието от сглобяването и няколко мехура на ръката от работата с отвертката.

Пак за яслите

януари 11, 2011

Доста се изписа тези дни за детските ясли в София. Само да припомня, че в прословутата електронна система за детските градини са покрити само детските градини и макар почнала със скандали, тя за момента уж работи добре. По някаква много неясна причина детските ясли не са в тази система. Свободните места са в пъти по-малко от децата, а кандидатстването става по добре позната българска практика водене-на-списък-посред-нощ.

Има една тънкост обаче, която автоматично пренася тази система и върху приема в детските градини. Един от критериите, които носят цяла точка при кандидатстване в детска градина е детето да е посещавало самостоятелна общинска детска ясла най-малко 6 месеца преди записването. Това означава, че ако детето е ходило на ясла, то автоматично получава една точка отгоре при кандидатстване в детска градина. А тази точка е от голямо значение, тъй като мнозинството от децата в общия случай събират еднакъв брой точки. Излиза, че за да имаш по-голям шанс в електронната система, година преди това трябва да се редиш на нощни опашки, за да вкараш детето си в ясла, така че то да получи точка предимство.

Някой може ли да даде разумно обяснение защо е необходим този критерий?

И не толкова бодро

януари 4, 2011

Стига с тоя позитивизъм. Вече е четвърти ден от новата година, пък аз съм си мрънкалник. Един блог, който не е много често списван, избухва с две страхотни статии тези дни – силно препоръчителни са „Свещената ресторантска крава“ и „Гурме ли кюфте„. Всъщност и статията за пенливите български вина също си заслужава четенето.

В тази връзка се чувствам длъжен да разкажа за новогодишното си меню и прибиране вкъщи. От „Опера“ бяха обещали парти в стил 30-те с гурме меню. С изключение на основното – стек от сьомга, останалите ястия не си струваха парите. 30-те така и не ги видяхме нито в храната, нито в музиката, нито в облеклото на сервитьорите, така и не разбрахме що за парти е било. Добре, че бяха приятелите и познатите да си изкараме добре. В „Маскара“ пък усилено се смъркаше кокаин.

Светлинните табла за градския транспорт даваха изключително противоречива информация, така че се спазарихме с един бакшиш за 20 лв. В последствие се оказа, че съм се минал. Най-накрая има наглостта да откаже да влезе в нашата пресечка, защото гумите му били кофти. Оплака се, че нашите 20 лв. му били единствените за вечерта, надявам се така да си е останало.

Бодро

януари 3, 2011

Няма да ви занимавам с равносметки. Годината може да е добра и лоша, но най-добре да е интересна. Моята беше интересна. Надявям се новата да е още по-интересна.

Изкарахме страхотна Коледа и посрещнахме новата година по много приятен начин. Бяхме част от публиката на „Полет над кукувиче гнездо“ на Народния театър, след това бяхме в „Опера“ и „Маскара“. Идеята за театрално представление броени часове преди края на годината е страхотна – публиката е много приятна, с приповдигнато настроение и добре облечена, актьорите се раздават. Надявам се това да се превърне в традиция за Народния, че и за другите театри, и да го развият като концепция.

Представлението е страхотно като всяко друго на Морфов, а Деян Донков беше неудържим. За нас беше изненада продължителността на представлението (близо 4ч) и малко закъсняхме за другото си мероприятие.

Нагледахме се на филми, за повечето от които няма какво да се каже. „Черният лебед“ остави у мен смесени чувства, а „Вечерята за тъпаци“ е поредната театрална пиеса, принизена до американска комедия. По-добре я гледайте в сатиричния театър, ако все още я играят.

Най-важното от последните дни за мен е, че почти съм си оправил коляното и вчера направих 18 км в Южния парк. Травмата ме върна 2 години назад в подготовката ми, но това не ми пречи да се надявам на няколко интересни състезания през тази година.

В кайна сметка почвам новата година доста бодро и ще се постарая да я изкарам все в този дух.