What is SAP

декември 10, 2008

Google са пуснали годишната си статистика за най-търсени фрази в Щатите и по света. Кръстили са сайта Google Zeitgeist 2008. Има глупави, интересни и куриозни търсения. Заслужава си да се хвърли един поглед. На мен ми направи впечатление класацията What is … за Щатите, която е за търсения от вида what is нещо си. Първо и второ място се държат съответно от what is love и what is life. Много философско, нали? Следват обаче what is java и what is SAP:)

Да ви дам отговор безплатно: „Slow And Painful“:)

12 коментара “What is SAP”


  1. може и Software Against People. Май за съжаление е вярно в много организации, дето си „сложиха“ SAP, щото е модерно.

  2. Стойчо Says:

    Хехехе, личи си че си само потребител;-)

  3. grigorweblog Says:

    Не съм потребител и това ме прави щастлив:)

  4. Св Says:

    Странно защо хората си мислят, че САП е система, направена за да е удобна на потребителите. Ами не е така – тя просто е направена за удобство на Мениджърите/Организацията и за контрол на потребителите и процесите в дадената организация.
    Това, че на някой узер не му понася факта, че не може директно да изтрие или промени документ не прави системата по-лоша :-). От друга страна – бавно или бързо е субективно усещане – на който му е бавно да инвестира в хардуер и ще му се забърза :-).
    Иначе можем да обсъждаме качествата на конкретния софтуер едва когато има реален конкурент на пазара. До тогава (не особено близко бъдеще) – Good or Bad, SAP Rules 🙂

  5. Стойчо Says:

    Съгласен 100% със Св 🙂

    • grigorweblog Says:

      Пичове, user satisfaction и usability са основни критерии при изграждане на система. Удобстовото на мениджърите/организациите и контрола на процесите са само едната страна на монета, да не стане така, че само се контролираме, а работа никаква не вършим:)

  6. Св Says:

    Е, вярно, че не е като Excel-a, но usability-to му е сравнително високо 😉

    А сега малко по-сериозно – user satisfaction според мен зависи основно от два фактора:

    1. До колко качествена е имплементация на системата. Тук включвам до каква степен са покрити изискванията на клиента

    2. Субективния фактор, т.е. какво е нивото на потребителите 🙂

    Все пак мисля, че user satisfaction-a е на едно от последните места като критерий при избор и оценка на ERP. Едва ли дадена фирма/организация би купила софтуер, чиято цена може да достигне няколко милиона евро, за да има тълпи от satisfied users 🙂

    А какво точно разбираш под usability? Надявам се – не с каква лекога юзъра сменя екранчета и т.н. :-). А ако под usability имаш предвид до колко системата е гъвкава, да позволява лесно имплементиране на нови процеси, генериране на нови справки и много други критерии – в този случай САП получава доста висока оценка.

  7. grigorweblog Says:

    Относно user satisfaction си прав за второто – субективно е. Това дали са покрити изискванията на клиента няма нищо общо. Интересно какво ли ще стане ако клиента каже, че иска всички потребители да са satisfied?
    Ето какво казват по-умните от нас за user satisfaction-a в wikipedia:
    ***
    In the literature there are two definitions for user satisfactions, ‘User satisfaction’ and ‘User Information Satisfaction’ are used interchangeable. According to Doll and Torkzadeh (1988) ‘user satisfaction’ is defined as the opinion of the user about a specific computer application, which they use. Ives et al. (1983) defined ‘User Information Satisfaction’ as “the extent to which users believe the information system available to them meets their information requirements.” Other terms for User Information Satisfaction are “system acceptance” (Igersheim, 1976), “perceived usefulness” (Larcker and Lessig, 1980), “MIS appreciation” (Swanson, 1974) and “feelings about information system” (Maish, 1979). Ang en Koh (1997) have described the user information satisfaction (UIS) as “a perceptual or subjective measure of system success”. This means that user information satisfaction will differ per person.
    ***

    Относно usability си в пълна заблуда. Грубо казано usability наистина е лекотата, с която се сменят екранчета. Или пак от wikipedia:
    Usability is a term used to denote the ease with which people can employ a particular tool or other human-made object in order to achieve a particular goal. Usability can also refer to the methods of measuring usability and the study of the principles behind an object’s perceived efficiency or elegance.

    In human-computer interaction and computer science, usability usually refers to the elegance and clarity with which the interaction with a computer program or a web site is designed.
    ***

    Гъвкавата система, лесното имплементиране на процеси, новите справки са отдавна изпразнени от съдържание фрази, които за добро или лошо все още продават. Абсолютно всички се рекламират с тези фрази. Практиката обаче показва истината – някои стават, но не винаги, а други – никога не стават. Факт е, че SAP на едно място може да струва, а на друго – не, само че то е не заради ситемата, а заради хората – тези, които са правили заданието, тези, които са я внедрявали и тези, които работят с нея.

  8. Св Says:

    Доста си противоречиш в последния коментар.
    Относно зависимостта „Качество на имплементацията – user Satisfaction“ – връзката е повече от очевидна. Естествено, че добрата имплементация повишава user satisfaction-a и обратно. Не виждам смисъл да обяснявам повече. Отговор на въпроса ти „Ако клиента поиска всички юзъри да са satisfied?“ съм го дал в предишния ми коментар:
    „Едва ли дадена фирма/организация би купила софтуер, чиято цена може да достигне няколко милиона евро, за да има тълпи от satisfied users“

    Явно не си усетил иронията в определението ми за Usability – това със сменянето на екранчетата. Но каквото и да говорим по темата, това не може да бъде водещ критерий при избор на ERP система. В досегашната си практика не съм видял клиент, който да се допита до редовите потребители дали им харесва САП и дали би им било удобно да работят с него. Нека назовем нещата с истинските им имена – мен никога не са ме питали по време на pre-sales срещи – „Как мислиш – Иван или Хасан дали с лекота ще си осчетоводяват фартурките и как ще изписват от склада?“ От съвсем други качества на софтуера се интересуват хората, от които зависи избора на система.

    И нека не смесваме рекламирането на даден продукт с неговите реални качества, т.е. това, че всеки рекламира продукта си като лесен за поддръжка, гъвкав и т.н., не означава, че той наистина е такъв.

    • grigorweblog Says:

      Позицията ти е на арогантен консултант и се доказва точно от фразата „Едва ли дадена фирма/организация би купила софтуер, чиято цена може да достигне няколко милиона евро, за да има тълпи от satisfied users“. Едва ли има организация, която би дала милионите, ако знаеше, че хората и нямаше да са доволни от крайният резултат.
      Иронията за usability-то я усетих и тя също е от позицията на арогантен консултант. Всъщност производителите влагат невероятни средства за подобряване на usability-то и го знам, защото съм участвал в процеса. SAP също го прави, но не толкова успешно. По твоята логика все още щяхме да ползваме системи с текстов интерфейс.
      Всъщност целият спор е безпредметен, защото пазарът определя дали една система е добра или лоша и за момента пазарът е определил SAP като лидер при големите и мулти-националните организации, но това не значи че няма чепове за дялкане.

  9. Св Says:

    Арогантен до толкова, доколкото смятам, че когато се говори за бизнес софтуер трябва да се абстрахираме от емоциите и оценяваме обективните качества на даден продукт.
    Нещо върху което не се бях замислял до сега, но всъщност е интересна тема: Защо в България негативните коментари за САП са толкова много? Прави ми впечатление, че българските крайни потребители след първия си досег със САП започват гласно и чрез различни свои действия да изразяват своето негативно отношение към системата. В чужбина подходът на служителя е съвсем различен – хората определено срещат проблеми в началото, но влагат старание и не си и помислят да изразят негативно отношение. Най-малкото това се приема като жест на неуважение към фирмата в която работят.
    Връщайки се на причините за негативизма у простия български юзер, стигам до следните възможни причини:
    1. Като типични българи всички разбираме от всичко
    2. 70-80% от фирмите, които са избрали САП в БГ нямат ясна представа защо точно САП и съответно не могат да извлекат ползи от инвестицията в такъв продукт
    3. Качествата на доста от т.нар. консултанти са под санитарния минимум. Съответно и продукта, който „раждат“ тези индивиди е с доста спорно качество
    4. Нежелание в много от служителите да се натоварят с каквото и да било повече от ежедневните им задължения, дори и когато това е временно, помага за развитието им и в бъдеще се очаква да облекчи ежедневната им работа.
    5. Други подобни причини, които не ми се описват 🙂

  10. no alternative Says:

    Много съм съгласен с последното мнение, българина винаги търси кусури и е негативно настроен към новите неща……но като цяло спора ви е безмислен……естествено е, че е по добре да има лек и удобен интерфейс и с лекота да се въвежда информация, но разбира се, не това е най-важното в едно ЕРП…..пък и честно казано крайния потребител си гледа неговата паница, без изобщо да осъзнава, че това е система обхванала цялото предприятие/фирма и ползите се измерват по различен начин….


Вашият отговор на Св Отказ