Тото Котуньо vs. Дует Шик

Снощи бях на концерт на Тото Котуньо с погрявка от дует Шик. Как и защо се оказах на толкова несвойствено за мен събитие е друг въпрос.

Тото Котуньо ми направи силно впечатление. Макар и да съм чувал песните му само пасивно, се оказа, че само две от изпетите песни не ми бяха познати и те бяха от новия му албум. Имаше хубав глас, добро присъствие на сцената и се радваше на жените, които се редяха на опашка да му връчат букети. Държеше да научи името на всяка жена и я възнаграждаваше с целувка – стопроцентов италианец. Жените също му се радваха:)

Дует Шик пяха добре и това е всичкото добро, което мога да кажа по техен адрес. Макар на плаката да пишеше Тото Котуньо с ей такива букви и дует Шик с ей такивинка буквички, те между всеки две песни говореха как това е техния голям концерт и как те решили да го направят с Тото Котуньо и как той се съгласил. Айде слезте на земята, алоу. Звездата беше Тото Котуньо, това беше негов концерт, затова и цената на билетите беше такава. Ако беше обратното, и цената трябваше да е като за самодеен комсомолски концерт.  Между песните говореха адски много и само глупости. Досадиха изключително много на публиката и когато тя започна да бика „Тото, Тото“, казаха „Ей сега ще дойде, няма къде да избяга“. Разказаха колко много пари им е струвала подготовката на концерта, как са ги събирали и какви лишения са правили. Аз, като публика, въобще не се интересувам от тези неща, защото съм отишъл да ме забавляват, а не да ми разказват житейските си трудности.

Въобще българската естрада се оказва с претенции без покритие. Италианската изглеждаше като с покритие и без претенции.

Какво друго ми направи впечатление:

Цветята от Сергей Станишев и Георги Пирински бяха освиркани. Всъщност освирквани бяха хората, а не цветята. Цветята от Стефан Данаилов бяха аплодирани. Най-вероятно хората са аплодирали спомените си за актьора Стефан Данаилов, а не министъра и политик Стефан Данаилов.