Бях в Скопие за два дни. Не видях почти нищо, защото доста работих, а и времето беше кофти. Оказа се, че в Скопие през лятото е особено неприятно – температурите се задържат над 30 градуса и въздухът не помръдва. Впечатления може би ще имам при последващи пътувания. До момента две неща ми правят впечатления – храната – много и евтина и езика – звучи ми смешно, дори когато става дума за сериозни работи. Ето един пример:
Да обобщя:
Въпреки това аз съм доволен, защото:
Между другото аз гласувах за мажоритарния кандидат на НДСВ – Даниел Вълчев, защото ме кефи и защото не видях смисъла да подкрепям мажоритарно Мартин Димитров. От статистиката излиза, че аз съм един от малкото хора, гласували мажоритарно.
Изборният ден за мен започна с 16 км в Южния парк. Бягахме с Иван и не ги усетихме. За пореден път се убеждавам, че макар да не е групов спорт, в група се бяга по-лесно. Следващият уикенд пак ще покорявам Морската градина във Варна.
След хубав душ и малка почивка се отбих при Севди и Емо и заедно отидохме да гласуваме, тъй като всички се водим на един и същи адрес:) Пред секцията обаче намерихме доста голяма опашка, затова решихме да пробваме дали за една бира време опашката ще се стопи. Не знам има ли забрана за продажба на алкохол, но бирата в “Уго” не спираше да се лее, в което всъщност няма нищо лошо. Уви, опашката не се стопи, та си почакахме половин час. Всъщност нямаше толкова желаещи, колкото имахме кофти късмет всички на опашката да имат първо име, започващо с буква от началото на азбуката. После се оказа, че имаме възможност да изберем дали да гласуваме електронно или нормално. Аз и Емо гласувахме електронно.
По това време дойде едно момиче от агенция БГНЕС и ме помоли да ме снима докато влизам да гласувам, след това ми зададе няколко въпроса за електронното гласуване. Най-вероятно ще видите словоизлиянията ми някъде по сайта на агенцията. Даже може да пусна линк, ако се харесам:)
Това, което казах на момичето, е в общи линии повторение на обобщението на Пейо. Той е набавил и снимков материал. Електронното гласуване в този му вид не спестява средства, време и ресурси, не е по-сигурно и не може да се предотврати купуването на гласове. То е реализация на на старото гласуване с по-модерни средства. Дано следващият опит е по-добър.
И за финал един графит от центъра на София. Не можах да разгадая смисъла на написаното, но все си мисля, че става дума за управата на държавата:
Между другото, голямото шоу започва довечера с пресконференциите. По традиция всички са победители, въпреки некоректната кампания на другите. Ние ще се събираме, за да гледаме и да коментираме като на футболен мач.
Насам, народе, на гормитите. Още са топли…
Какво по дяволите е гормити?:)
(Бележката е в магазин за детски играчки)
Намирам драмата на родителите на седмокласниците с изпита по математика за смешен плач. Хак им е на малките лекета и на родителите им - дано някой да разбере, че образованието ни не струва, а хлапетата с всяка година стават все по-тъпи. Да не говорим, че местата в гимназиите са повече от кандидатите.
Иначе задачките от изпита по математика са интересни, особено тези за три точки, и с удоволствие може да отделите няколко часа, за да се тествате.
Поли ме призова да споделя 6-те не особено важни неща, които ми носят ежедневно щастие.
Ето ги и тях:
1. Чай
Обикновено сутрин пия зелен чай с лимон на Pickwick, подсладен с малко мед. През деня карам на неподсладен ментов чай, а през уикендите се награждавам с някаква вариация на черен (с диви череши) с мляко и бисквити.
2. Вино
Чаша или две вечер маркират края на активния ден. Друг алкохол почти не пия.
3. Бягането
Преди бягах за тонус и се получаваше. Сега бягам по-дълги разстояния, за които трябва тонус, воля и концентрация.
4. Z Rock
Слушам го в колата на отиване и връщане от работа по около 15 минути. Почти не минава пътуване, когато да не съм надул радиото на песен, която ме кефи.
5. Свежа утрин
Слънчеви, но прохладни утрини на ненапрегнати дни. Човек може да забрави, че бърза за работа, да се дистанцира от другите бързаци, да забави ход и просто да зяпа света около него.
6. Ръкавели
Ходя на работа с костюм, риза и вратовръзка. За мен това облекло не е елегантно или официално, а просто ежедневно. Единственото, с което понякога му придавам малко по-елегантен и официален вид, са ръкавели. Жалко, че в България това минава за екзотика и няма голям избор на ризи и ръкавели.
Интересни са ми 6-те неща на:
Тези дни бях на обучение как да управлявам развитието и представянето на подчинените си. Поради кризата голямо внимание се отделя на доброто представяне, както и на поднасянето на лоши новини. А целта е да не поднесеш новината така, че човекът срещу тебе да се държи като козите в това филмче:)
Уикендът и почна в петък вечер с “Knowing“. Филмът е мрачен и напрегнат и … с невероятно тъп край. Сигурно са седнали да го снимат преди сценаристите да са измислили края и след като са взели вече парите.
***
В събота сутринта бягах в Южния парк. Поправям се, пълна обиколка на парка е 4.4 км, а английската градина (кръглата алея до входа на Витошка) е около 650 м. Видях, че сутрин има доста бягащи и данните ги давам, ако някой иска да си замерва. Аз успях да си направя дистанцията, но в последните два километра ме хвана дъждът.
***
Събота вечер беше посветена на бирата, пуканките и посредствените филми. Първо гледах “Thick as thieves” и чак когато видях на края на филма Асен Блатечки се усетих, че това е филмът, сниман в България. По-късно видях, че и Деян Донков участва и се учудих че не съм му разпознал характерните му физиономия и глас, но стана ясно защо – във филма той е замазан, зализан и говори руски смешно:)
Гледах и “Реджеп Иведик 2“. Филмът определено минава границата на добрия вкус, но ако не се съобразявате с някой може да се отпуснете и да се посмеете на глупостите. Сега гледам разни клипчета от “Бруно” и започвам да си представям какво ли би представлявал “Бруно среща Реджеп”:)
***
Днес обикалях града на колело. Пак ме валя дъжд. Скрих се под едни балкони на Орлов мост и около половин час стоях и просто запях хората, колите и дъжда. Хубаво е понякога човек да отделя време и за това. Иначе от “Бели Брези” до “Хаджи Димитър” пътят почти изцяло се покрива от велоалеи и от широкия тротоар на бул. “България”. Общината получава похвала за велоалеите въпреки недоразуменията със правите ъгли и с пресичането по кръстовищата. Дерзайте, искаме още алеи.
***
Напоследък се озвучавам със музиката от филмите “Рокенрола” и “Рок радио”. И двата саундтрака са много добри. Силно препоръчвам! Ето по една песен от двата:
Преди около седмица излезе Feature Pack 1 към Dynamics NAV 5.0 SP1. Пакетът съдържа 31 доработки, разработени и поддържани от Майкрософт специално за страните от Централна и Източна Европа. Има една-две съществени доработки, както и доста дребни неща, които обаче биха направили живота на потребителите малко по-хубав. Нови неща са авансите, сторниране с червени записи, модул за касите, компенсация на клиент-доставчик и много други. Пакетът можете да получите безплатно в рамките на годишния maintenance.
Защо тази песен ли?
Снощи гледах Wolverine. Глупав филм. Американското кино тази година е разочароващо. Обзалагам се, че и Терминатор 4, и Трансформърите са същия ташак. И си спомних за “Рок радио”, който ми направи страхотно впечатление и тръгнах да търся песента на The Kinks от саунтрака, намерих я, а Youtube Ми даде beach boys в related секцията. Кой си спомня Рибарския плаж?
 | Антония на Во здраво тело здрав дух |
| Method-X | Блогърите… на Простотии | |
| Шест дребни неща, ко… на Призован | |
 | pro01 на Призован |
 | bilkata на Бледо синьо |
