За един филм

Решихме да отидем на „Аватар“. Онлайн резервацията на билети не работеше, а телефона никой не го вдигаше цял ден. Решихме да отидем два часа по-рано, да си вземем билети и да си разходим панталоните из мола.

На идейно ниво вечерта изглеждаше добре, реализацията се оказа пълно фиаско. Спрях Нина пред мола, за да купи билети, а аз смирено се наредих на опашка за паркинга. Следващите петнайсет минути, които преживях по етажите на паркинга се равняваха по изживян стрес на целокупния за годината. То не бяха неправилно пракирали идиоти, които блокираха движението, то не бяха глухи секции с минимално място за маневра, то не бяха нагли кучки, които се мятаха на освободените места с риск за себе си и околните.

По това време ми звънна Нина, която ме уведоми, че билети няма, а в мола е неприятно пълно с хора. Чукнахме си среща на -2 етаж и с ужас се изнесохме. Още не са измислили филма, който си заслужава изживяването на подобен стрес.

Тема с вариации

Единственият постинг с коледна тематика в този блог ще бъде посветен на украсата вкъщи. Всичко е ръчно изработено от Нина с цената на няколко картона, макетно ножче, безсънни нощи и много желание, а на мен определено ми харесва повече от китайската пластмаса.

… и весели празници

-Добър ден, ние сме от „Банката“. От Visa ни докладваха, че вашата карта е използвана от подозрителен терминал някъде в Европа по някое време в много голям период и затова ви деактивираме картата. Новата ще ви бъде готова на 10 януари. Довиждане … и весели празници.

Първо си помислих: „Слава богу, че не става дума за личната ми кредитна карта, а за корпоративната“.

После се замислих кога и как последно съм използвал тази карта. Фирмената политика казва, че кредитните карти се използват единствено и само за пътувания и хотели. За краткия и живот аз съм я използвал единствено и само при две-три регистрации и плащания в хотел, както и при резервация на полет по Интернет. Замислих се откъде ли би могла да изтече информация за моята карта и всъщност открих, че има доста голям шанс това да е станало именно в „Банката“.

Та така за банките в България…

…и весели празници.

Шах с пешката

Чувам се по телефона с директор на ИТ дирекция в дъжавна институция (една от онези с големите бонуси). Целта е да си уговорим среща за края на януари. В хода на разговора се уточняваме, че периодът устройва господин директора и айде чао. Викам – как айде чао, ние нищо не се уговорихме. Ми звънни ми в началото на януари да се доуговорим. И вече усещам как ме пуска по пързалката. За да не го изтърва му искам email, на който мисля да му напиша целият ни разговор и да копирам цялото кралско войнство, пък дано това да го заангажира малко. Той ме изненадва, като казва: „Дай мобилен телефон да ти го пратя като СМС, че да не се обърка нещо като го диктувам“. Викам си – странно, но аргументирано, давам си мобилния телефон и затварям телефона. След минутка получавам СМС. Email-ът е в abv.bg. Шах с пешката.

Недоверие

През тази година се наложи да ходим по една или друга причина при най-различни лекари. В повечето случаи бяхме разочаровани, понякога ядосани, а един път писахме и жалба до Здравната каса (без ефект). Битката за направления е епична, прегледите по пътеки, поемани от касата, са претупани, но по-интересното е, че дори и при платен преглед се усеща пренебрежителното отношение на лекарите.

Моето разочарование от лекарите е стигнало до фазата на пълно недоверие към това, което ми казват. Познавам и много хора, които се самодиагностицират и лекуват по материали в Интернет (а не трябва да е така). Не знам на какво ги учат в медицинските университети, но някой май е пропуснал да им предаде урока за доверието като най-важна част в човешките взаимоотношения.

А защо Рождество Христово да не е на 7.1?

Днес се заслушах в спора в един сутрешен блок и останах с впечатление, че църквата има добри доводи – промяната на празника от 7.1 на 25.12 всъщност е станала при „сериозни противоречия на посоченото решение на Светия Синод с действащото църковно канонично право и устава на БПЦ”. Другият довод е, че това е църковно решение, отнасящо се до църковен празник. И май са прави…

Аз не съм вярващ и ми е все тая дали Рождество Христово е на 25.12, на 7.1. или на 29.2. Празника така или иначе няма да се изгуби, нито пък идеята, която стои зад празнуването му. Струва ми се обаче, че най-отявлените противници на идеята за местенето на празниците са точно тези, които празнуват празника по възможно най-светски начин – печено прасе, точено вино, блъсканица в Джъмбо и т.н.

Българският мъж

Току ще видях една изключително забавна статия с повод за размисъл, а може би и за плач от страна на българските жени.

Накратко – европейско изследване установило, че младите български мъже живеят с родителите си средно до 31-вата си година, като средното за ЕС е 27 години, а отличници са финландците, които духват на 23 години. Изследването установило, че младите български мъже избягват като прокълнати места с културни забавления като кино, театър, концерт и т.н.

Най-странното е, че според изследването младите български мъже не страдат от безработица, която е по-нисък процент от средния за ЕС.

Излиза, че младите български мъже работят, печелят пари, които не харчат за културни забавления, а освен това висят при родителите си, за да си спестят разходи и „неудобства“ като собствено домакинство.

Евала на такива мъже.

Обслужване

Кратката семейна разходка в неделя завърши в Happy на Раковска, където седнахме да обядваме. По принцип харесваме Happy заради разнообразното меню, приличната храна и приятното обслужване.

По време на обяда Нина откри парчета стъкло в една от салатите и когато сервитьорката усмихнато попита „Всичко наред ли е“, очаквайки да кажем, че всичко е ОК, ние и показахме стъклата. Учудих се, че веднага реагира, изказа съжаление и ни предложи да ни донесе друга салата, която ние отказахме. Когато си поискахме сметката, тя ни предложи за десерт бисквитена торта, като компенсация от страна на заведението и почти веднага ни донесе две порции.  Сметката беше странно малка и видяхме, че там не фигурира въпросната салата.

Разказвам това, защото за първи път ми се случва в България, когато съм недоволен от нещо в заведение, от другата страна да реагират по толкова нормален, адекватен и даже приятен начин. В този случай, въпреки стъклата в салатата, излязох от заведението със същото впечатление, с което и влязох – разнообразно меню, прилична храна и приятно обслужване.

Min-min

Миналия уикенд имахме уговорка с Нина тя да отиде на грънчарство с голямата ни дъщеря, а аз да съм детегледачка вкъщи, а следващия уикенд аз да затворя велосезона на Витоша, а тя да е детегледачка вкъщи. През седмицата обаче се оказа, че аз няма да имам компания за карането си в събота, а Нина държи да отиде на грънчарство по същото време, по което аз си представях да съм някъде над Симеоново. Естествено първо се посдърпахме, после уж намерихме компромис – тя ще изкара само един час на грънчарсвото, за да мога аз да се кача на Витоша по разумно време. Така и стана – тя изкара само един час и беше крайно нодоволна, че е трябвало да прекъсне, а аз с много бързане се качих до Железница в 1:30 и 1 час по-късно спуках гума над Бистрица и се прибрах безславно вкъщи. Въпреки че спуканата гума не зависи от нищо, съм склонен да вярвам, че ако не бях толкова изнервен и карах по-спокойно, може би щях да си изкарам целия маршрут. Като цяло “играта“ се получи Min-min т.е. нямаше доволни.

Казват, че спойката в семейството е компромиса, но не е точно така. В отношенията с хората има още едно ниво над компромиса - “collaboration“ (не се сещам за адекватна българска дума). Това са ми преподавали по разни бизнес курсове, но то си важи в пълна сила и в личния живот. Следващия уикенд трябва да се пробваме да направим  „играта“ max-max.

Помощ

Сменяме си личния лекар. Търсим компетентен и учтив лекар с достатъчно на брой направления, който да работи в поликлиниката на Военна болница или в района на Бели Брези, Стрелбище, Борово, Гоце Делчев.