Ташак

октомври 11, 2010

Само така мога да определя 28-я софийски „маратон“, който се проведе вчера.

Накратко:

  • записването ставаше в един малък склад в НСА, наречен гордо „клуб на лекоатлета“
  • една супер некадърна сестра събличаше хората пред останалите, за да им направи ЕКГ и да им измери кръвното.За 25 км. трябваше да имаш и двете срещу 7 лв, а за 10 км – само кръвно срещу 5 лв. Казвам некадърна, защото с някакъв допотопен апарат не успя да ми измери кръвното на едната ръка, че се наложи да повтори на другата. Същата ми прави ЕКГ преди две години, като половината датчици въобще не бяха залепени за тялото ми
  • инструкцията описваше 5-километровото трасе, по което трябваше да бягат дистанциите 10км и 25 км, а масовката, кято бягаше на 3200 така и не си знаеше маршрута
  • не видях тоалетни
  • беше необходима регистрация преди старта, която се осъществяваше от викачи. Напълно е възможно да е имало състезатели, които не са чули и разбрали, че трябва да те отбележат в някакво листче и да са останали дисквалифицирани
  • участниците бяха много малко
  • публика нямаше. Моята публика беше моето семейство и това бяха може би единствените 3-ма човека по трасето, които обръщаха внимание на бегачите. Да не забравя и някакъв див селянин, който полупияно се провикна „Бегайте, вашта мама“. Дори на финала публиката беше толкова вяла, че известно време се чудех дали наистина съм финиширал, въпреки че направих страхотен спринт и не допуснах номер 18 да ме изпревари. С такава публика София не заслужава маратон, бил и той в Студентски град.
  • и най-важното за десерт – 5-километровото трасе беше 4.6 км и аз тичах не 10 км, а 9.2км. Излиза, че тези, които бягат на уж 25 км всъщност са тичали само 23 км. Грешка в такъв размер въобще не може да е на GPS-a, а започвам да се замислям дали не е направена нарочно. Не знам каква им е далаверата на БФЛА така да режат дистанцията, но бегачите определено не бяха доволни. Дори и Милка Михайлова каза по телевизията „Какъвто маратона, такова и бягането“

Въпреки всичко аз успях да направя личен рекорд за скорост, което в малка степен компенсира разочарованието ми.

Update: И тъй като хората търсят снимки, а предлагането  трябва д аотговаря на търсенето, ето една снимка и един баш бегач на нея:

2 Responses to “Ташак”


  1. В последния момент се отказах да се „пусна“ и аз на 10 km… Май не съм загубил много😉

    • grigorweblog Says:

      От една страна е така, от друга страна – ако се занимаваш с бягане и искаш да видиш себеподобни и да се състезаваш с тях, това е една от малкото възможности


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: