Вятърни мелници

януари 30, 2009

Наложи ми се да работя с държавни институции. Представихме си проекта пред хората, с които трябваше да работим и им обяснихме, че методологията ни задължава да подпишем споразумение за конфиденциалност. Онези казаха, че в такъв случай трябва да се произнесат техните юристи. А как да се свържем с тях? Ами пишете писмо до изпълнителния директор, а той ще го изпрати за резолюция при юристите и те ще си кажат. Пиша аз „Уважаеми гусин директор, за да си свършим работата и да сме максимално коректни искаме да подпишем споразумение за конфиденциалност, което прилагаме. Кажете си думата?“ Два месеца го въртяха това писмо – че юристи, че ИТ-та, че служител по сигурността, че ДАНС. След два месеца получавам отговор „Това вашето не става. Ако искате да си свършите работата, уговорете си ден и час и ще подпишете декларация за спазване на всякви тайни, предложена от нас“. Викам си ОК. Обаждам се пак на човека, с който ще я върша работата и викам „Дай да си уговорим ден и час, тя работата е за 15 мин., а вие ни пригответе декларациите да си ги подпишем като дойдем.“ Оня вика „ОК, ей сега ще проверя какви са тези декларации“, а аз затварям телефона с блажената заблуда, че почти съм си свършил работа. Ама ядец. Онзи се обажда и вика „Абе тук никой не е чувал за такива декларации“. „И кво правим“? „Ами пишете пак на директора, той ще го изпрати за резолюция при юристите и те ще ви изготвят такава декларация. Айде чао, че излизам в отпуск.“

Борба с вятърни мелници…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: