Майчинство

януари 10, 2009

Преди два дни в блога за икономика се появи една изключително озадачаваща статия за майчинството. Следейки коментарите, установявам, че не е озадачила само мен.

В същото време във Франция министърът на правосъдието Rachilda Dati е родила с цезарово сечение на 43-годишна възраст и се е върнала на работа 5 дни след раждането, с маникюр и на високи токове, както коментират в Таймс. В Гардиън също прелива от коментари по този случай.

Моето мнение е, че държавата трябва да гарантира здравословното възстановяване на майката и здрави първи месеци на бебето, както и да стимулира създаване на пълноценна връзка между родителите и детето с целодневно домашно гледане и кърмене. Другото си и е информиран избор на майката. Всъщност трябва да призная, че с последните поправки в законите държавата си е свършила доста добре работата.

А френската министърка да ме извинява, ама нейното си е ексцесия.

Advertisements

17 Коментари “Майчинство”

  1. longanlon Says:

    мда, и ти, както и повечето читатели в блога за икономика не сте разбрали добре възмущението на Георги.

    Той не се учудва от това, че държавата подпомага майките, които искат да си стоят в къщи. Че майките трябва да се подпомагат, смятам, няма спор изобщо.

    Той протестира срещу това, че на майките, които решат да работят, подобна помощ им е отказана.

    • grigorweblog Says:

      Подозирах, че има някаква такава идея, но ми се струваше толкова абсурдна, че не я коментирах. Това би означавало държавата да стимулира жените да си зарязват бебетата и да ходят на работа, което е обратно на тезата ми горе и съответно не го одобрявам.

  2. Георги Says:

    Абсолютно неоправдано е допускането, че майките не могат да вземат добри решения за децата си. По-скоро изглежда, че държавата не може да взема добри решения. Да не вярваш на майката и да вярваш на държавата – това не го разбирам. Все пак, майките съществуват от стотици хиляди години, а държавата – от броени векове.

  3. всетая Says:

    Г-жа министирката сигурно си е осигурила цяла рота детегледачки. Тъй че не е кой знае какъв подвиг и въобще не и прави чест.

  4. Albena Says:

    ъхъм, ти си мъж, нали? Деца имаш ли? И ако да, стоял ли си 24/7 с тях у дома/на площадката с други люпещи семки майки и бащи? М? Говорил ли си си за насрани памперси и изповръщани пюрета, отново 24/7? М?
    Ако оговорите на последните 3 въпроса е НЕ, то тогава замълчи и повече не говори!

  5. grigorweblog Says:

    @Георги – Приеми, че майките могат да се чувстват притиснати и то не от икономически фактори, а от социални и чисто психологически фактори – виж коментара на Albena
    @всетая – никой не е казал, че е подвиг и почти не съм прочел коментар, който да я оправдава. Напротив.
    @Albena – а ако отговорите на последните три въпроса са да, ти би ли замълчала?

  6. Albena Says:

    Да, факторите заради, които една майка решава да се върне на работа нямат значение. Важното е, че не й се предоставя избор!
    И не, разбира се, не бих замълчала. Ще ми е интересно да споделиш опит!

  7. gregory Says:

    @Albena – Каква идея защитаваш, защото аз твърдя, че изборът на майките в България е да стоят вкъщи 1 година и да си гледат детето или да работят през това време, като заплащането е еднакво! Това ако не е избор, здраве му кажи. Всъщност вярвам, че майките не трябва да хукват да работят веднага след като са родили. Погледнато в житейски план, една жена може да изживее средно 1-2 майчинства, сравнено с 35-те години трудов стаж. A chance for a lifetime!

  8. Albena Says:

    Хех, да речем, че работя по двугодишни проекти и правя това от 10 години. Забременявам и раждам. Какъв би бил изборът ми, след като проекта ще ми приключи след 1 година, заплатата ми е 500 лева и не мога да си позволя детегледачка? А пък няма и къде другаде да оставя детето си. Варинатът, който държавата ми предоставя е да си стоя в къщи, да зарежа проекта, да се върна „на работа“ след 2 години, когато проектът ми ще е приключил и тотално ще съм изпаднала извън всякаква конкуренция на пазара на труда.
    Но основната идея, която защитавам, поне в личен план е, че една майка може да бъде много по-полезна на децата си ако работи, ако има разнообразен опит и социални контакти и ако бъде щастлива. Доста по-добър вариант от изнервена майка, крещяща на децата си, мрънкаща на мъжа си и изпаднала в тотална социална изолация. Но, разбира се, има хора и хора… и затова трябва да има избор.
    И защо да не може да се получава майчинство и заплата едновременно, след като пенсионерите могат да си взимат пенсията и да работят едновременно? Общата сума на месечните пари, които получава баща ми, който е работещ пенсионер е по-голяма от заплатата на мъжа ми например…За какво говорим въобще!

  9. tisho Says:

    Аз пък си мисля, че една майка, която работи 2 седмици след като е родила, не може да бъде ефективна нито като майка, нито като работник. Затова и не виждам смисъл да получава за това двойно заплащане. От друга страна майчинството не трябва да се разбира просто като стоене в къщи – едно е да стоиш за да си гледаш децата и съвсем различно е да стоиш за да гледаш телевизия и да си чоплиш носа…

  10. Георги Says:

    @ gregory

    Това се нарича 100% пределна данъчна ставка. Един човек не работи и получава определен доход. Решава да работи и получава същия доход. Допълнителният доход от работата е 0! Това не е реален избор. Това е наказание за този, който реши да работи (неслучайно всички получатели на социални помощи, които са изправени пред този избор, избират първия вариант).

    Трябва да се прави разлика между лични възгледи и публична политика. В едно семейство може да решат 2 години родителите да гледат децата си. В друго семейство може да решат 7 месеца да ги гледат. В трето жената може да си стои постоянно вкъщи. Налагането на който и да е от тези лични възгледи върху цялото общество наказва всички, които не споделят съответния възглед. Намесата в семейните решения на други хора чрез държавна принуда е не може да е принцип, това винаги е изключение – при някакви много крайни случаи.

    • grigorweblog Says:

      @Георги – Съгласен съм донякъде за държавната принуда. Аз така съм го написал и в постинга – държавната принуда е колкото да гарантира здрава майка и бебе след раждането т.е. държавата трябваше да натисне министърката на леглото поне докато и свалят конците от операцията. Другото трябва да е държавен стимул за здраво семейство. Така, както е в момента.
      Не съм съгласен, че майката няма избор, още по-малко сравняването и с други социални получатели. Майките всъщност работят … майки, което понякога изисква много енергия и стрес. Техният продукт не може да се отчете с цифри сега, а след 20 години, когато детето стане пълноправен икономически обект. Техният избор от икономическа гледна точка наистина изглежда като избор между работа и не-работа, но този избор има сериозни социални, демографски и психологически аспекти, които също не трябва да бъдат пропускани. В този смисъл все пак е избор.

  11. pierrot Says:

    Откъм финансова гледна точка се съгласих жена ми да доизкара новите три месеца за да стане дъщеря ми на една година и да тръгне на ясла, а жена ми на работа, защото по мои наблюдения след 1 година престой у дома жените направо откачат, дори и при много помагащ мъж, а и е хубаво децата да се социализират.
    И съм съгласен с твоето заключение – гарантирано раждане, първи месеци, а оттам нататък – родителите да му мислят. Любопитно ми е, защо винаги когато се говори за отжглеждане на дете се говори само за майката, като има включени и поощрения за бащата…

  12. Поли Says:

    Интересно е, че много малко жени са се включили.
    Ако не пишех на компютър,най-вероятно нямаше да мога да се оттърва от усещането, че тази дискусия се води преди поне 50 години. Не забравяте ли, че днес работното време е много гъвкаво? Някои хора работят у дома (дистанционно), други работят почасово, трети работят на половин работен ден. И питам аз, защо трябва майката да се отказва от майчинството, за да може да работи например 2 часа на ден (както е моя случай)? И как тези 2 часа, в които тя отсъства ще се отразят негативно на съзнанието (или подсъзнанието 🙂 ) на детето й? И защо майките, които работят или искат да работят по подобна схема, трябва да го правят нелегално? В този случай кой губи? Държавата, семейният бюджет или децата?

    • grigorweblog Says:

      @pierrot – може и баща
      @Поли – да, гъвкава работа е много добър вариант, но това за съжаление не е практика, а по-скоро изключение. Честно казано не знам как стоят нещата с майчинските, ако майката работи почасово. Твоят въпрос е доста добър.

  13. Поли Says:

    И така, след кратко проучване стана ясно следното: без значение дали майката работи на пълен работен ден или почасово, тя може да си получава майчинството в цял размер, стига да е на граждански, а не на трудов договор.
    Така изборът, всъщност, остава у майката.

  14. Yana Says:

    http://ljato.wordpress.com/2009/01/15/on-motherhood/

    Благодаря ти за този пост. Беше ми нужен, за да съм сигурна, че не съм нещо много откачила покрай майчинството.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: