Тази сутрин

септември 19, 2008

… гледах Велизар Стоилов с поредната му метафора за софийския трафик. В 8 излязох, заведох си дъщерята на училище, хванах си трамвая и в 8:30 бях на работа. Мен трафик не ме лови.

Казвам това не за да дразня хората, а само да покажа, че моята теория работи.

Теорията ми е, че с малко късмет и внимателно планиране къде искаш да работиш, къде искаш да живееш и къде искаш децата ти да ходят на училище, можеш да си спестиш сериозна част от трафика. За стотиците хиляди дошли в София – не е далавера да наемеш евтина квартира в единият край на града, да купиш стара бракма и да се мъкнеш по час и половина до другият край на града на работа. Далаверата е да си спестиш транспорта, и то не само като разход, ами като нерви и най-вече като време.

Доказателство на теорията ми е, че довечера аз ще имам поне един свободен час повече от вас.

Advertisements

9 Коментари “Тази сутрин”

  1. Мария Says:

    А част от хората не си избират къде да живеят и за 300лв повече ходят до другия край на София… и не се оплакват!

  2. Минаващ Says:

    Това е абсурдна логика, почти като крепостничество…
    Имота е дългосрочна инвестиция, докато местоработата – доста по-краткосрочен ангажимент… Дори в момента да си ги напаснал като локация, след някоя друга година може да се окаже, че ще работиш на другия край на града… Или ти мислиш да се пенсионираш на същата работа?

  3. wakeop Says:

    Мария, 300 лв в повече на месец означава малко над 13 лв повече на ден.
    Според мен не си струва пътуването, ама… всеки си знае дълбочината на паницата.

    Имотът е дългосрочна инвестиция само според българските ни представи. Нормална ми се струва практиката на 7-8 години жилището да се подменя – все пак и нуждите ни се променят. Иначе абсурдът 3 поколения в двустаен и самотни пенсионери, опитващи се да плащат сметките на огромна (и ненужна им) къща не са наше изобретение, ама що ли се напъваме да живеем така, не знам. Може би защото някой ни е втълпил, че имота е дългосрочна инвестиция и трябва да се пази за внуците.

  4. бай Стоян Says:

    Едно изключение има в това което пишеш.Когато работиш с домашния противник в топ центара и неискаш хлапетата да виждат какво дишат,си принуден да прахосваш 3-4часа за транспорт на ден.

  5. Минаващ Says:

    Ще си сменяш имота на 7-8 години, когато можеш да извадиш съответната сума и да си го платиш изцяло. Когато имаш ипотека за 15-20 години смяната не изглежда така лесна. И не ми обяснявай, че купуването на жилище е поредната българска заблуда и че в другите държави хората живеят под наем и лесно си сменят дома, защото това са глупости.

  6. grigorweblog Says:

    Я, очаквано много коментари.
    Напълно съгласен съм с wakeop. Според мен голяма част от тези 300 лв, МАрия, отиват за бензин. И пак казвам, че паричните разходи са най-малкото в случая. Преодолявайки разстоянието от единия до другия край на града ти губиш адски много нерви и адски много време.
    Имотът като „дългосрочна инвестиция“ е голям смях, когато ти реално живееш в този имот. Тогава имотът не е инвестиция, а просто подслон. В случая това му е хубаво на наема, че тогава местоживеене се сменя по-лесно. Иначе и продажбата не е болка за умиране. Дори и с ипотека, Минаващ, проверено е.
    Бай Стоян също е прав. Аз не съм казал, че задължително трябва да живееше възможно най-близо до работа или училище, а че по-скоро нещата трябва да се балансират и да бъдат динамични.

  7. wakeop Says:

    Минаващ, никой не е казал, че смяната при собствено жилище е толкова лесна, колкото при жилище под наем. Но не е невъзможно дори и при ипотека за 20 години. Можеш и да даваш под наем собственото, а да се изнесеш под наем в друго жилище, което ти е по мярка и на удобно в текъщия момент място. Ако ти излизат сметките с ипотеките 🙂

    Но това го правиш 4-5 пъти в живота си, а пътуването, плащането на сметки и дишането – доста по-често. В крайна сметка, за да си спестиш 2-3 месеца притеснения и неудобства, си ги причиняваш цял живот.

  8. Графът Says:

    Подкрепям тезата на grigorweblog. Най-малкото, защото разчупва едно вековно схващане – „родната къща”. Въпросът да решиш житейски неудобства чрез смяна на жилище изобщо не е популярен у нас, малцина се сещат за такава възможност. И то предимно, когато финансови трудности я наложат – не и удобството.
    Всъщност, колцина се замислят и за начина да отидеш на работа? Преди години, когато трафикът изобщо не беше проблем, жена ми ходеше пеш на работа от района на НДК до Военната академия, а аз вече пенсионер – до Ситняково.
    Колко далеч е работата ви от къщи? Половин час обикновен ход е около 2 км…

  9. pierrot Says:

    Съгласен напълно 🙂 Опитах се да намеря една „дупка“ в трафика, която ми позволяваше да стигна доста по-бързо до работа – от „Младост“ до НОИ – просто минавах през паветата, а всички заобикаляха, защото си мислят, че е тапа там. Но нервите ми тежаха супер много – от шофирането в задръстванията. Иначе аз обичам много да карам и ми доставя удоволствие, но последните месеци в София просто откачах – то ми се разваляше настроение, изнервях се…Сега в Русе ми е смешно като кажат – има много коли 🙂 Но и тук става зле, но е просто на светлинии години от ненормалният трафик в София.
    Относно имота: живееш там, където е удобно. Не голяма част обаче от българите можем да си позволим лукса да избираме „правилно“, но иначе логиката ти е правилна за това, и преди мисля, че съм ти го казвал.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: