Изборът

юни 23, 2008

Някой ужасно ни излъга, че правото на избор е всичко. Голяма част от изборите, които ежедневно правим, се базират на емоции, настроения, късмет, слухове и т.н. В този смисъл те са избори, колкото е и избор кой билет да изтеглиш от лотарията.

От време на време обаче се случва да направиш някой по-важен избор. За нас такъв беше изборът на училище на дъщеря ни. В такива моменти осъзнваш, че изборът е чист хазарт, поне докато не се превърне в информиран избор.

Някой ден училищата в България ще имат свестни сайтове, ще провеждат satisfaction surveys, ще публикуват в стандартен формат данни за постиженията на ученици и учители и за състоянието на материалната база. За момента се радвам, че матурите най-накрая се случиха и че се оповестиха резултатите. Това поне е някаква база. След 5 години ще завърши поколението, което сега ще влезе в гимназиите и тази информация ще добие някаква пълнота. Надявам се, че следващия път, когато вече дъщеря ми си избира училището, тя ще разполага с подобни таблици:

http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/education/a_level_gcse_results/

http://extras.timesonline.co.uk/tol_gug/gooduniversityguide.php 

Правото на избор го имаме вече, сега си искаме правото на информиран избор.

Advertisements

4 Коментари “Изборът”


  1. Къде ви приеха? Теда се яви на три изпита, по документи пък я пробвахме в още 4 училища, и само в Горна баня не я пожелаха. Записахме я в 134-то – на две спирки с метрото е, имат и училищен транспорт, а офисът на майка й е на 10 минутки пеша. Освен това дъщеричката на мои познати е там от 5-6 години вече и само хубави неща за нивото на обучение, за учителите и за атмосферата чуваме. Таблици ли? Всичко е от уста на уста :S

  2. grigorweblog Says:

    Не сме пращали детето си на изпит. Моето мнение е, че това е нелепо. Училището, което избрахме, попада в бермудския триъгълник между нашите офиси и вкъщи, като всичко е на мах 5 мин.
    „От уста на уста“ или „Една жена в bg-mamma каза“ внася само шум в системата. Пробвай да хванеш някой, който ти препоръчва някое училище и да му зададеш въпроса „А ти защо така мислиш“ 10 пъти поред, както понякога прави Коритаров сутрин. Почти сигурно ще се окаже, че в дъното на доводите му има нещо много емоционално и почти нищо рационално.


  3. Не съм много съгласна 🙂 И в конкретния случай, и по принцип. Според мен research-ът е изключително важен и дори от анекдотични свидетелства интелигентният проучващ може да си направи правилните изводи.

    А за кандидатстването – Теда го прие изключително добре и с желание. С огромно удоволствие решаваше разни задачки от подготвителните учебници, за нея това беше игра, не задължение. Обикновено тя ги мъкнеше, прекъсваше разговорите на възрастните и ни строяваше да се състезаваме кой пръв ще открие разликите в картинките, кой ще намери най-много скрити предмети, да не споменавам за радостта от оцветяването 🙂 Мисля, че обича съревнованията, на баща си се е метнала в това отношение 🙂

  4. pierrot Says:

    Няма ли български думи, че използвате английски? 🙂
    Съгласен съм с Григор, че трябва да има информиран избор. Това с „от уста на уста“ в България върви с „връзки“ и неправилен избор според мен. Единственият важен критерии е крайният продукт – в крайна сметка, а именно – кадърен човек.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: