Напълно непознати

юни 4, 2008

Напоследък няколко пъти ми се случва да ме поздравяват непознати хора и след глупавия поглед от моя страна да подхвърлят уточняващото „Не ме ли позна?“, което ще рече, че трябва да ги познавам. Да, ама не се сещам. 

Как трябва да се реагира в такава ситуация?

Дали да кажеш просто „Извинявай, но не се сещам“ или да подкараш някакъв изключително тъп small talk, в който да се опиташ да отгатнеш с кого говориш. Възможно ли е първото да е обидно за другия, а второто да те изложи максимално?

Все пак приятно гали самочувствието ми фактът, че голяма част от тези познати ме свързват с китарните и училищните ми концерти едно време.

Advertisements

7 Коментари “Напълно непознати”

  1. iffi Says:

    Ами аз например съм изключително лош физиономист и в повечето случаи съвсем честно си признавам „извинявай, но трудно ми е да помня лица…“.
    Редовно ми се случва да се запознавам с някой по 2-3 пъти.
    Макар, че от време навреме прибягвам към номера със small talk и след известно време евентуално ми просветва кой е този човек и от къде се познаваме 🙂

  2. grigorweblog Says:

    Хм, аз със запознаването имам друг проблем. Не запомням името на човека, понякога даже не си правя труда да го чуя при първо запознанство. При следващи срещи знам, че го познавам, обаче не му помня името и много ме е срам да питам:)

  3. беров Says:

    Мисля, че е често срещано явление, така че и краткото разкриващо разговорче е ОК, но според мен ако някой ти се обиди проблемът е по-скоро в егоцетричността на „непознатия“. Леко в този контекст, ако се сещаш от филма „Американски прелести“, героят на Кевин Спейси при ситуция коктейл на фирмата, в която работи жена му и разговор с неин колега, който не го помнеше му беше отговорил „а, няма проблем и аз не бих се запомнил“ :).

    PS Малко ми е deja vu този твой постинг…май съм те срещал някъде 🙂

  4. Антон Says:

    Това ми напомни за един случай, в който отивам на кино с приятелка, и едно познато на вид момиче ме поздрави радушно докато се редяхме за билети, а после изненадващо се присъедини към нас в киното, като през цялото време нещо си говореше с мен, а на мен ми се пръска главата, а не мога да се сетя коя е. Беше трудно, но не се издадох.
    След 3 дни паметта ми най-после ми докладва, че девойката ми е бивша колежка от англ. филология и дори се сетих как се казва, а и че си падах по нея в първи курс.

  5. apieceofme Says:

    Аз ползвам на майка техниката и казвам нещо в стил :“Здрасти, Петя беше нали? На Таня приятелката?“ 🙂 (първите имена, които сега ми дойдоха на ум) Обикновено следва :“ Не, … съм, познаваме се от… „. 🙂 В 99% действа, но другата страна трябва да е достатъчно съобразителна…

  6. grigorweblog Says:

    Аз предпочитам да съм откровен: „Извинявай, не се сещам.“ Така съм честен и към себе си и към човека срещу мен.

  7. apieceofme Says:

    Прав си, обаче хората обичат да се чувстват важни (поне дотолкова, че да сме ги запомнили) Преди време винаги казвах директно „Извинявай, не се сещам“ и можеш да видип ужаса и удивлението в очите на човека отсреща. Затова сега опитвам по-деликатно…

    Иначе зависи и от хората, естествено. Аз нямам нищо против да ме попитат, а понякога като видя познат човек, без да се сещам от къде, първа отивам и казвам нещо като „Извинявай, но си ми супер познат от някъде, обаче нямам идея от къде“ 🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: