Паста
февруари 18, 2008
Решихме да си правим спагети болонезе и минавайки през Билла, накупихме необходимите продукти. Прибрахме се вкъщи, почнах да си приготвям нещата и попитах Нина къде са спагетите. Оказа се, че спагети няма:) Никой не искаше да излиза до магазина, така че вместо спагети използвахме макаронените принцеси на Гея. Станаха принцеси, принцове и замъци болонезе. При това точно толкова вкусни, колкото и ако бяха спагети.
Та въпросът ми е на лаик в кулинарното изкуство. Различните видове паста с различни съставки ли се произвеждат и дали рецептите с паста трябва да се приготвят с конкретен вид паста – спагети болонезе, пене арабиата и т.н.?
февруари 18, 2008 at 10:22 am
За съставките не знам ама технологията на печене е различна.
Иначе в Италия, по заведенията, пастата я предлагат отделно от сосовете така че можеш да си поръчваш и да си ги комбинираш както си искаш.
февруари 18, 2008 at 10:51 am
ами по принцип пастата може да се раздели на:
– паста
– паста с някакъв вкус/цвят
– прясна паста
предполагам, че става дума само за сухия първи вариант. няма някакви закони за това кой вид паста с кой сос върви, но погледни най-долу на този линк: http://gotvarstvo.georgievi.net/a/pasta за принципни насоки.
февруари 18, 2008 at 11:01 am
Според мен се правят по различен начин. Имаше нещо със „съотношението на твърда и мека пшеница“, използвани в направата на тестото, както и споменатото време за печене… Мъгливи са ми спомените, но почти напълно съм уверена, че си имаше разлика между макарони, спагети и кус-кус 🙂
Да не споменавам факта, че в Италия не съм яла два еднакви вида паста 🙂 В Рим я правят по един начин, на юг по друг, а сицилианците, дето се гордеят, че всъщност били я измислили – по съвсем трети. Най-вкусната лазаня = лазаня на площада в Ериче! Използват местно сирене, доста различно от традиционните пармезани, яко риган и пресни доматки. Ох.
февруари 18, 2008 at 11:37 am
Доколкото разбирам правилото е едно – пълна свобода на въображението, стига да е вкусно:)
февруари 18, 2008 at 12:05 pm
Паста, спагети, макарони, фиде, юфка – всичко това, което се продава у нас се прави от едни и същи съставки по един и същ начин.
февруари 18, 2008 at 2:09 pm
При толкова различни марки и производители – не може да няма разлика 😉
Има национални разлики – най-честата е дали се слагат яйца. И Антония е права за меката и твърдата пшеница.
Има и голяма разлика между истонския кус-кус и трагичната субстанция от „накълцани“ спагети, която се продава у нас.
февруари 19, 2008 at 4:30 am
Има обаче и оригинална италианска паста. Ако човек си пада чревоугодник и не жали парите, тогава може да си купи такава паста и да я приготви по подходящ начин.
Нужна е, естествено, добра готварска книга. Тези, които излязоха на български език, са малко или повече дилетантски.
февруари 28, 2008 at 12:49 pm
Зависи от бастата и естество съставките, като има доста видове такава, но от магазаин в чужбина единствено Барила могат да претендират за оригинален италиански вкус. Наскоро бях на гости на една двойка италианци и момичето беше направила превъзходна паста (домашна) със сос песто (пак домашен) със босилек, който расте в техния край и бил уникален. Еми да, уникално беше и наистина си дадох сметка, че това което смело съм наричал паста до сега е просто сварен макарон, сравнен със вкусовото пиршество на домашната паста и сос.