Емпирично и индукционно съм на път да изведа следното твърдение:

Блог се води, когато имаш време и нямаш проблеми. Когато някой от тези параметри мръдне, музата изведнъж си заминава.

Оттук и първо следствие: Блогърите са безгрижници и безхаберници. Доказателство: Проследете някои блогове, които са спрели за известно време. Първият пост след този период обикновено обяснява с какви проблеми се е борил и каква работа е имал въпросният блогър през това време.

Поръчваме си диван и понеже конфигурирането продължава повече от 2 часа консултантката ни забавлява с любопитни истории. Каза, че в момента изработвали страхотен диван с абсолютна кръгла форма. Не разбрах как се влиза, ако е абсолютно кръгъл и затворен, но за сметка на това разбрах каква е дамаската - кожа, много хубава имитация на крокодилска (както ни казаха)

***

Паркетаджията заговори плочкаджиите:

- Не знам кво сте виждали момчета, ама аз какво съм виждал - влизаш, черен паркет, черни стени, тавана черен, мебелите черни. Едно бяло петънце нямаше в стаята. После ходих да правя паркета на едно ченге, разправям му за черния паркет и в чия къща е, а той ми вика: “Аз тоя съм го арестувал веднъж” После му отивам на вилата на тоя черния - там пък обратното - пода бял, стените бели, мебелите бели

В асансьора влизаме трима татковци на малки деца:

- Как сте, момчета?

- Стягаме се за уикенда.

- Да бе, честно ви казвам, че някои недели ми идва да ходя на работа.

- А представяш ли си сега шест дена как се изкарват вкъщи.

***

Имам си един немец, който ме тормози по мейла и постоянно иска някакви глупости в срок. Обикновено срокът е вчера. В петък по обяд ми изпрати поредното писмо, в което ми даваше срок до 15:00 CET. Аз му писах, че сме във фиеста до 6 май. Надявам се да не е получил сърдечен удар от тази информация.

***

ICQ:

- Тези дни бачкаш ли?

- Правя се, че бачкам.

- То и аз симулирам.

***

Едно време имахме учителка, която си смяташе втория срок така: половин февруари, цял март, половин април (другата половина отива покрай ваканцията) и срока свършва, затова, вика, до края на април трябва да съм ви оформила, защото юни и юли не мога да ви намеря в училище, а през май от празници няма време за работа.

Fugu  е японска риба, която е особено отровна при неправилно приготвяне. В Япония готвачите минават през специално обучение и се сертифицират, за да могат да я приготвят. Изпита на готвачите се състои в приготвяне на рибата и изяждането и. Само 30% минават изпита. Какво става с останалите 70%, пише в Уикипедия.

Българския еквивалент на фугу са козунаците. Те, слава богу, не са отровни, но са доста капризни и трудно се получават в домашни условия. Изпитът за домакините се състои в приготвянето на вкусни козунаци и поднасянето им на родата. Изпитът е колкото кулинарен, толкова и психологически. Първенство на психологическия изпит държи баба ми, която всяка година ни посреща в ведър позитивизъм и разказва, какви чудни козунаци е направила. Повечето жени винаги поднасят козунаците си с разни disclaimer-и от рода ‘маята е турска и не се получи’, ‘печката ми не пече хубаво’, ‘много са го развалили брашното по магазините’ и т.н.

Нина ме изненада тази година, като декларира, че ще меси козунаци. Това за мен означава изнервена и уморена жена, разхвърляна кухня и прекалено отоплена стая. Истината е, че Нина направи най-вкусния козунак, който някога съм ял. Отговаряше на всички критерии за перфектен козунак - сладък, мек, въздушен, късаше се на конци. Рецептата беше от Интернет, а печката - старата Терма в квартирата, така че чудният козунак се дължи изцяло на майсторлъка на Нина.

Гледам и слушам Music Idol с по едно око и ухо и в сряда предаването събуди у мен одитора (’щото такова предаване няма какво друго да събуди). Иван и Андрей ентусиазирано обясняват колко малки били разликите в гласовете и ни призовават да гласуваме. Замислих се кой и как контролира системите за гласуване на телекомите? Каква е контролната среда при стартиране и протичане на гласуването и при броене на гласовете? Какви са мерките които се вземат против манипулации на вота и какъв е шанса някой мтелски администратор от Карнобат да е напомпал гласовете против айтозлията например? Напоследък има толкова промоции и игри със SMS-и, които са тотално непрозрачни и доколкото знам хората изсипват доста пари в такива SMS-и. Дали не е редно да има някаква комисия, която да сертифицира и контролира подобни системи?

Покрай ремонта и всякаквите майстори, които търсим вкъщи често има вестник с обяви, които са чудесно тоалетно четиво. Вчера отделих известно време на автообявите и изведох няколко статистически резултата:

• Мерцедес е най-продаваната марка. Имаше 3 колонки с обяви за Мерцедес. С по 2 колонки следваха BMW, Audi, VW.
• Колите в продажба винаги са на около 10 години и на около 150000км.
• В обявите имаше 2 обяви за Audi R8, два Aston Martin, два Rolls Royce-a и няколко Lamborhini-та. Aston Martin-ите и Rolls Royce-ите бяха в колонка други, където деляха място с Москвичи за 800 лв.

В заключение ще добавя интересна новина от секция “Ева търси Адам”. Част от обявите включваха думата “промоция”

Напоследък живеем в “Иван Вазов” и по пътя за Южния парк често минаваме покрай “Nero”. Нина често ме врънка да седнем там за малко, но аз не искам. Не искам по три причини:

• знам кой е собственикът на заведението и с какви пари е направено и не искам да участвам в прането на тези пари
• знам какви хора се събират там и не искам по никакъв начин да се идентифицирам с такива хора
• знаейки кой е собственикът и какви хора се събират там мисля, че е по-сигурно да се минава по другия тротоар

Макар и добре направено, “Nero” е просто поредната кръчма, с тази разлика, че за нея се знае откъде са дошли парите, а жените там са с надценка. Кръчми в София бол, така че докато не свършат, ще е трудно да бъда видян в “Nero”.

Някой друг да има подобно отношение към такива взеизвестни кръчми, хотели и т.н?

Случка:

Стоя на особено тъпо и безлюдно място в периферията на София. Обещаните ми шофьор и кола са изчезнали, а телефонът ми е без батерия. В следващия момент минава кола и шофьорът ме пита дали да ме закара донякъде. Не го познавам от раз, но той ми припомня, че сме учили в едно и също училище. Радвам се на развитието на нещата и се качвам в колата секунди преди да почне големият дъжд. Говорим си, обменяме клюки, после визитки и разказваме кой с какво се занимава. Слизам от колата, благодаря, колата заминава, а аз чак тогава се сещам “Абе аз можех да му кажа, че имам блог на grigorweblog.wordpress.com”.

Въпросите ми са към блогърите:

Гордеете ли се с блога си? Представлява ли той това, което вие сте искали от него? Представяте ли се на хора чрез блога си?

Иван онзи ден:

- Забелязал ли си, че ако в група жени има една с бял панталон, тя ходи най-надъхано от всички. Това е, защото за да обуе тя бял панталон, е минала през десетки процедури като обезкосмяване, пилинг, антицелулитни кремове и т.н. и най-накрая е обула и най-секси прашките си. Как да не ходи с по-високо самочувствие при това положение?

Първата работа на един майстор, като го викнеш в къщата си, е да се хване театрално за сърцето и да каже колко калпаво са работили тези преди него и колко много работа има да се върши и как въпреки това нещата няма да станат като хората (заради тези преди него).
Идва ми да взема един чук, тесла, нивелир, и да бия, докато кажат, че нещата ще станат хубаво, и то в срок, и за парите, за които сме говорили.