Ей такова сравнение ми идва на ума във връзка с освиркването на Бойко Борисов в зала Арена Армеец. Признанието за Бойко дойде при откриването на залата, но вечната благодарност, за която настоява спортният министър е спомен за едни други времена. Радвам се, че хората в залата са реагирали адекватно.

За известен период от време смятах, че подобни несъответствия се получават само при една учителка, която толерира дъщеря ми, но това явление се размножи и при останалите учителки. Върхът на сладоледа е, че по време на тест учителката прави един тур между чиновете и небрежно подсказва на децата къде са сгрешили, при което те мажат с коректор и пишат верния отговор. Ако добавим коректора към червеното, картинката е повече от шокираща. Още по-плашещо е, че при тези условия има деца с двойки и тройки.

Не знам в какво се корени причината, но в момента училището създава на дъщеря ми изкуствено усещане за знание и готовност, докато аз успявам да я хвана в незнание на елементарни неща от учебния материал.

Естествено аз искам детето ми да получава хубави оценки, но още повече искам да получава истински знания, които да могат да се докажат с висока оценка извън собственото и училище или дори извън българската образователна система.

За момента личния ми проблем е в това, че дъщеря ни смята, че ние я подтискаме и не я оценяваме, с който ние се справяме някак, но в дългосрочен план това явление може да има деградиращ ефект върху характера и възможностите на учениците и младите хора.

Само една мнооого малка група хора се вълнуват от това, че софийският маратон, който се организира от БФЛА и Софийска община от години запада. Събитие, което трябва да покаже триумфа на човешкия дух и физика, както и да бъде повод за празник в града, както в много световни столици, в софийския му вариант е жалка организация, която пречи на неделните шофьори. За щастие или нещастие тази година и това няма да се случи. БФЛА и Софийска община тотално абдикираха от организацията на състезанието, прецакаха близо 30-годишна традиция и наредиха София в списъка на малките, грозни и неорганизирани столици от третия свят, които нямат свой маратон.

Това ще мине между капките, чешмичките и кенефите ще спечелят изборите, а триумфът на човешкия дух и физика ще ги оставим за следващия мандат.

• Колко струва това удоволствие на данъкоплаците и кой е преценил проблемът с тежестта на чантите като толкова сериозен, че да бъде адресиран с толкова пари?
• Кои са издателите и с колко ще повишат оборота си?
• Има ли стратегия за модернизация на бг образованието? Има ли в министерството някъде папка, в която да става дума за високи технологии, електронни дневници, високотехнологични стаи и дъски, както и за електронни книги? Някой някога някъде изчислявал ли е ефекта от преминаване от хартиени към електронни учебници?

За съжаление този министър решава проблемите като другия ми любим министър Цветан Цветанов – по линията на най-малко съпротивление, с цената на най-много публични средства и без грам идея за реформи и модернизация.

Ден по-късно отивахме към Карандила в Сливен и спряхме на тамошната Билла, за да изтегля пари от банкомата. Паркинга беше окупиран от две изключително нагли циганчета, които просеха по най-агресивния и нагъл начин, който съм виждал до тогава.

Личните ми фаворити след феста са Готан Проджект и Моби. Гледахме и доста български изпълнители като Млък, Вайпърфиш, Поморианс, Милена, Рут Колева, Бразилакустик и др. Голяма част от тях се представиха на ниво, но от качеството на сценичното им поведение има още доста какво да се желае.

Срещите на случайни познати и роднини е част о тръпката на Спирит-а.

Бягах в Морската градина на Бургас. Мястото е страхотно както за кратки кросове, така и за дълги бягания. За съжаление видях минимален брой бегачи.

Може да ме отлъчат от Варна, но в момента Бургас е по-хубав град. Новият център и обновената морска градина са задължителни дестинации за посетители. Пясъчните статуи са още един плюс за Бургас. Цените по кръчмите са повече от прилични.

Нещо много лично – днес правим 10 години семеен живот. Всеки един ден си е струвал!

Ако това не е корупционна схема, то тогава излиза поне, че Лъчо Мозъка в продължение на 4 месеца не е бачкал за държавата, която му е плащала заплата през това време.

При всички положения този е нагъл поне колкото Вальо Топлото и мястото му, ако не е в затвора, въобще не е в парламента.

Във филма има сюжетни решения, които не са по книгата, което пък го прави интересен за тези, които са я чели. Определено си заслужава времето много повече от текущите сериали.