Разлика

октомври 29, 2009

Бягането в Щатите е толкова популярно, че „New York Times“ често публикува статии за бягане и маратон. От тях например научих, че броят на финиширалите маратони в Щатите е нараснал от 143000 през 1980 до 425000 през 2008. И докато тука още говорим дали има смисъл от организиране на Софийски маратон, то в Щатите вече се водят дискусии имат ли място бавните бегачи сред участниците в маратоните.

Статистиката показва, че средното време за финиширане при мъжете се е увеличило от 3h32min през 1980 до 4h16мин през 2008. В момента аз се намирам на границата между бавните и бързите бегачи и симпатизирам и на двете групи. Имам желание да работя за скорост и това ме приобщава към групата на бързите, в същото време си давам сметка, че дори само постижението от финиширането е достатъчно сериозно за един нормален неатлет, което е същността на философията на бавните (пингвините).

Жалката истина е, че докато на запад се борят за качество, тук още се борим за количество, защото в момента маратоците в България сигурно могат да се съберат в малкък автобус.

Битови

октомври 28, 2009

Бойлерът се предаде(ни предаде). Както винаги се получава с такъв тип проблеми, това се случи в петък сутринта. Просто се събудихме и видяхме как извира вода през горната част на обшивката. Звъннах на гаранционният сервиз, тъй като бойлерът е едва на две години и те ми дадоха час за понеделник. Междувременно му спрях тока и водата, изпразних го и установихме, че леко сме намокрили тавана на съседите.

В понеделник дошъл човек от сервиза, погледнал бойлера и казал, че ще се сменя цялото тяло. Трябвало или ние да си го свалим и занесем в сервиза или да дойдат да го работят на място, като срокът за второто бил 10 работни дни. В понеделник вечерта свалихме бойлера с Емо, във вторник сутринта го занесох в сервиза, следобяд го взех и вечерта го монтирахме отново. От работата на сервиза съм доволен, въпреки че подозирам, че те са задължени да свалят бойлера и да го монтират отново.

Покрай демонтажа и монтажа обаче останах с лошо впечатление от качеството на изработка на бойлера. Дребни детайли, като начина на закрепване на термометъра, пръснатите жици в електрическата част и кривата планка за закрепване могат единствено да водят до заключение, че и по важните части в този бойлер са на същия хал. Според техника това бил най-сигурният бойлер на пазара – „можело да наводнява, но никога намало да гръмне“. Аз, като човек, който е наводнявал и е бил наводняван няколко пъти, въобще не намирам това за успокоително.

Бойлерът е Diplomat.

Как се прави

октомври 26, 2009

Гледам, че след моето възмущение и Еленко е громил така наречения софийски маратон. И за да не излъчвам чист негативизъм, този пост е затова как се правят тези работи на места където ги разбират:

1.Маратонът е състезание от 42.195 км. Трябва да има трасе (асфалтов път) с тази дължина, като в идеалния случай не се правят обиколки.

2.По същото трасе може да се обявят и допълнителни състезания, които са по-достъпни за повечето участници – 5км, 10км, 15км, полумаратон, както и щафета. Последното е много силен начин да вкараш корпоративни тимове и да вдигнеш интереса към състезанието.

3.Маратонът трябва да е обявен достатъчно рано (1 година), за да се даде възможност на участниците да планират подготовката и пътуването си, както и да го синхронизират с другите си състезания.

4.Маратонът трябва да има сайт, който да съдържа всички детайли – трасе, денивелация на трасето, пунктове за вода и подкрепления, тоалетни, условия за регистрация и т.н.

5.Регистрацията трябва да се прави през Интернет.

6.Отчитането на времето трябва да става с чипове, като се засича междинно време поне на 10-и, 20-и и/или 21.1 и на 30-и километър.

7.Хубаво е да се организира транспорт за участниците до старта или да се дадат инструкции как да се стигне до старта.

8.Трябва да има организация за събиране и връщане на багажа на участниците.

9.На финала е хубаво да има тоалетни, душ (Виена), масаж (Истанбул).

10.Финиширалите трябва да получават сертификат, както и някакви подкрепления.

11.Хубаво е да има пейсмейкъри – хора, които бягат за определено време.

12.Хубаво е да има музика, мажоретки и много публика по трасето.

13.Хубаво е хората в града да са информирани, че пътищата са затворени.

14.Хубаво е хората да излязат да окуражават участниците.

Могат да се измислят и направят още десетки неща, които да превърнат едно спортно събитие в празник за града и хората. Част от тях зависят от възможностите на организаторите, други – от желанието им.

Пътувахме до Истанбул с кола. Пътят е 7-8 часа, като в българската си част е кофти (както обикновено). В турската е добре – магистрала. В Истанбул дори GPS-ът се загуби няколко пъти. Ориентацията в стария град е обречена мисия.

***

Основен принцип в старата част на Истанбул – нищо не струва първоначално обявената си цена. Делите на 4 и започвате пазарлъка. Накрая винаги вие сте вътре.

***

Обслужването в Турция е невероятно – изрядно и с чувство.

***

Истанбул е страхотен град за туризъм и сувенири. Не мисля обаче, че е толкова добър за живеене.

Летях от Истанбул до Франкфурт с турските авиолинии. Най-страхотния самолет и най-добрия кратък полет досега. Менюто беше невероятно, имах персонален екран и филми за гледане, както и възможност за директно наблюдение на гледката от пилотската кабина.

***

Франкфурт е невероятен град – тих, спокоен, чист, равен, с река, със страхотни магазини по централаната улица. Искам да живея там.

***

Разликата между хостел в Истанбул и петзвезден хотел във Франкфурт е шокираща. Само банята във хотела беше голяма колкото стаята в хостела. Хостелът обаче има невероятното предимство да преглага безплатен безжичен интернет навсякъде, докато в хотела мрежата струваше 8 евро на час.

***

Открих няколко магазина за бегачи във Франкфурт. Едва излязох оттам.

***

Пуших наргиле, играх блекджак в казино условия и върших още няколко нетипични дейности.

***

Ебати яката седмица!

4:38:01

октомври 23, 2009

Да, финиширах! 602-ри от 788 финиширали мъже.

Доволен съм, че финиширах и не съм доволен от времето си. Общото мнение е, че трасето беше изключително подтискащо във втората си половина, може би и поради липсата на стабилна публика. Валя цяла нощ преди старта и спря заедно със стартовия изстрел, на 30-я километър пак заваля и ме измокри до кости. Финалните 500м бяха по баира от Топкапъ към Синята джамия. В този момент публиката беше страхотна и ми вдъхна сили, които използвах за да финиширам с 200-метров спринт и да изпреваря 2-3 човека. И докато се чудех дали ще припадна или не, Нина ме откри и прегърна. Емоцията беше невероятна.

Прага, дръж се! Битката за четирите часа продължава.

Шанс

октомври 7, 2009

Теорията на вероятностите не ми беше най-любимата, но и така знам, че шансът да се наредиш на светофара зад кола със същите цифри в номера, като твоите, е доста малък. Е, освен ако не се движиш в кортеж от черни джипове

Жалко, че късметът ми е избил в толкова безполезно проявление:)

Tips and tricks: ЯМР

октомври 6, 2009

Първо да благодаря на Антония, че ми препоръча ортопед. Добър ли е, лош ли е – не знам, но този поне даде направление за ЯМР и аз сега изпълнявам нейната молба да разкажа за ЯМР.

Каква е драмата с ЯМР (тук става дума за коляно):

1. ЯМР  е скъп – струва над 300 лева, а съм чувал и за над 500. Има шанс да се поеме от здравната каса и тогава струва 2.50 лв. Определено си заслужава да се бориш за направление. Btw в една от болниците казаха, че контраста не се поемал от касата и ако бил необходим, се плащал ( м/у 100 и 200 лева).

2. Направление за ЯМР се дава от ортопед, но след съгласуване със здравната каса. Тъй като цената е висока, болежката трябва да е сериозна, ортопедът трябва да е добре аргументиран и желаещ да помогне, а касата трябва да е добронамерена. Понякога се получава, но е необходимо търпение или по-скоро упоритост. Срокът за отговор на здравната каса е 10 дни.

3. Направлението е с валидност 1 месец. Тръгвайки да търсиш, се оказва, че часове за ЯМР има най-рано след 2 седмици, а частният прием е с предимство. Разбрах, че направлението можело да се удължава от ортопеда, но това не е изпробвано.

Горното има за цел да обнадежди хората, че могат да получат направление за ЯМР и да ги подготви какво трябва да очакват. Не претендирам за изчерапателност и не се ангажирам да подновявам тази информация.

Не в час

октомври 5, 2009

Благодарение на Марина разбрах, че в София ще се провежда „маратон“ на 25.10. 2009. Обявлението го има на сайта на общината и на сайта на БФЛА.

Треса се от бяс как организаторите пак не са в час:

1. Маратон е състезание по бягане с дължина на трасето 42, 195 км. Обявените дистанции за софийския „маратон“ са 26 км (25,3 според БФЛА), 8,5 (8433 според БФЛА) и 3,5. Повтарят абсолютно същата грешка от предишни години – разстоянията нито са класически, нито пък са доказани. Как може двамата организатори да посочват различни дистанции?!?

2. Маратонът е състезание, което изстисква човешките възможности до предела. Подготовката трае между 3 и 6 месеца. Въпросното състезание въобще не беше обявено в годишния календар на БФЛА и е излязло като информация едва в последните дни. Кой сериозен спортист би участвал от днес за утре и кой по света ще му зачете резултат на 26 км?!?!

3. Трасето е глупаво – по канала, бул. България, по П. Тодоров до Южния парк и наобратно. Сега погледнете маршрутите на Виенския, Истанбулския, Пражкия, Парижкия или който и да е друг истински маратон и сравнете интересността на трасетата. Не че София е фрашкана с интересни места, но могат да се измислят в пъти по-добри (интересни, че дори и нециклични) трасета!

4. Продължават да изискват кардиограма  и медицинско от участниците. В нормалните страни подписваш декларация. Самият преглед тук е само проформа, а кардиограмата миналата година ми я направиха с техника, която отдавна е трябвало да рециклират.

5. Искат 10 евро от чужденците, българите са безплатно. То и затова е на този хал маратона. Пражкият маратон, който ще е на 9.5.2010 към момента струва 55 EUR, а в деня на състезанието е 100EUR и, повярвайте ми, хората си ги плащат. Друга тема е какво получават в замяна, защото тук не получаваш нищо. Десете евра биха спряли чужденците, не защото са непосилна сума, а просто защото е обидно да искаш от едни, а от други – не. Естествено, обявление на английски няма.

6. Мога да изброявам до 106, но не ми се занимава. Вече съм го правил (пропуснете секцията „защо ще участвам“), а резултат никакъв. Аз бягам на 18-и в Истанбул. Той е само седмица преди софийското, хм, нещо. Ако случайно ви се добяга на 25-и и не сте си планирали маратона половин година по-рано, по-добре пробвайте този във Франкфурт – регистрацията е все още отворена, а миналата година е имало над 20000 участници – събитие, което си заслужава.

Сборно

октомври 5, 2009

Имам нов любим маршрут за бягане. В неделя ходихме да бягаме около Панчаревското езеро. За първи път ходя там, но маршрутът наистина ми хареса – обиколката е 7.2 км, което значи, че три обиколки са точно полумаратон + 500 метра за разпускане. Маршрута е забавен, защото се тича по плочки, асфалт, черен път, пътеки и трева. Има даже и една работеща чешмичка по пътя. След съботния дъжд трябваше много да внимавам с локвите и калта, но пак беше много забавно.

Имам и ново най-добро време на полумаратон.

***

Гледах G.I.Joe: The Rise of Cobra и My Life in Ruins, който тук превеждат като „Моята голяма гръцка свалка“. Първият е голяма смешка – може би е предназначен за момченца, които вече са надраснали „Звездни рейнджъри“.

Вторият е идеален за семейно гледане в неделя следобяд.

***

Признавам си, че гледах VIP Dance и Dancing Stars. Оставам с впечатление, че първото е повече шоу, докато второто е повече танц. Dancing stars ми допадна повече, но пък коментарите на Юлиян Вучков във ВИП-а бяха просто култови. Хора днес ми споделят, че са се смели и са ритали с крака във въздуха:)

Скептик

октомври 2, 2009

Една късна лятна вечер пристигнах във Варна, където ме очакваха майка ми и жена ми. Седнахме да пийнем по едно малко преди лягане и от дума на дума се стигна до разговор за и против астрологията, в който влязох неподготвен и излязох разгромен, естествено не с научни аргументи, а с много женски приказки.

Вчера случайно се натъкнах на няколко блога и особено много им се радвам, защото в тях истински учени громят съвременни глупости като астрология, хомеопатия, био храни и т.н. Е, не е като да извоюваш победа срещу майка си и жена си, но поне разбираш, че не си сам в мисията си:)

The Skeptic’s Dictionary

Bad Astronomy

begem0t