За Южния парк

Този уикенд изкарах голяма част от свободното си време в Южния парк и естествено натрупах впечатления и забележки. Нека първо да кажа две хубави думи за парка:

- Голям е, добре замислен и добре подреден.

- Тази година се вижда ясно, че големите тревни площе се поддържат старателно окосени вече цяло лято.

Айде сега и малко критика:

- Алеите – асфалта е неравен, натрошен, липсващ или просто прекалено груб – в целия парк трудно се намира качествен асфалт за кънки, а при тичане трябва да си гледаш постоянно в краката, за да не се спънеш или хлътнеш в някоя дупка.

- Кучетата – при толкова голям парк винаги може да се задели една част, която да е кучешка градинка. Свободното разхождане на 80-килограмови ловци на лъвове и участници в боеве редом с прохождащи бебета е повече от абсурдно. Кучешките отпадъци са също част от проблема.

- Заведенията – абсолютна мизерия. Нека да са малко, но като хората. Нека да имат и тоалетни.

- Вода – има две работещи чешмички, които заработиха чак в края на лятото.

- Светлина – няма. В събота се опитахме да си направим пикник по свечеряване. Оказа се, че има чат пат някоя лампа или стълб за такава, но светлина в парка няма.

- Атракционите – грозни и опасни. Качеството на предлаганите забавления в парка е на ниво селски сбор. При повечето ясно се вижда непрофесионална доработка, а преди години се беше обърнал един от надуваемите замъци.

Машина на времето

Бях в машината на времето a.k.a. регионална пощенска станция. Там могат да се видят неща, каквито е заснел Свилен, както и гишета с груби железни решетки, ретро скринове и шкафове, затрупана с документи акумулираща печка и  много други. За 10-ина минути лелката на гише върна последователно четири човека, включително и мен, за нередности при попълването на множеството пликове и бележки, а след това преписа всичките на компютъра.

Сега ми хрумва и чудесна идея за туризъм – тур „Изгубения свят“. Представлява 1-часово редене по опашки в пощенски клон с цел пускане на писмо. По избор на клиента турът може да бъде удължен с 1 час, ако писмото е препоръчано и с обратна разписка. Има възможност и за екстремен тур, при който на писмото не е попълнен пощенски код на получателя, както и невъзможен тур, при който не само, че не е попълнен пощенския код на получателя, ами и адреса му не може да бъде открит в разпокъсаните справочници.

Аленото цвете и бялото

Посветих целия август на тази книга, но я прочетох. Да, 950-те страници ме смущаваха преди да започна, но с четенето обема се забравя. Книгата е изключително интересна, заради всички характери, които се появяват и развиват, както и заради изключително детайлното описание на викторианска Англия.

Книгата е силно препоръчителна!

След края и останах леко разочарован, защото книгата не ми даде ключ за тълкуване на заглавието, затова днес се разтърсих и открих това интервю с Мишел Фейбър, който обяснява енигмата на заглавието. Това най-вероятно ще е интересно на хора, които вече са чели книгата.

Licht, mehr Licht

FYI: От 1 септември спира производството на 100-ватови крушки заради някаква си наредба на ЕС. Складовете на магазините естествено са препълнени. Вкъщи, там където има обикновени крушки, те обикновено са 100-ватови. Аз лично смятам да се запася с известно количество. Не мисля, че има кой знае какъв ефект върху семейния бюджет подмяната на обикновени крушки с енергоспестяващи, а и не ми харесва светлината им.

Днес по телевизията казаха, че през 2012-13 трябва да спре и производството на 75, 60 и 40-ватови. Тогава ще е драма.

Чуденка

Кучетата настъпват ли кучешки лайна по време на разходка?

Btw кошчетата за кучешки отпадъци в Южния парк за 2 седмици вече са се превърнали в обикновени кошчета. В неделя сутринта ролките с торбички липсваха.

Клюка

Мадлен Алгафари ще участва в „Dancing Stars 2″.

Имам бегла представа коя е Мадлен Алгафари и почти никаква идея какво е „Dancing Stars“. Вярвам, че клюката достигнала до мен е достоверна, знам че си имат някакви споразумения за конфиденциалност и я споделям единствено напук. Това е един вид протест срещу идващия нов бозав медиен сезон.

Follow-up: Бяс

Ютията, за която се тюхках, се оказа в гаранция. Занесох я в сервиза предния четвъртък и ми казаха, че за 1 ден ще е готова. Взех я в понеделник работеща като нова. Приемчикът в сервиза беше мъж и с него си разменихме по 1 изречение – разговор, достатъчен, за да разбереш проблема и да дадеш срок за поправка. Ако можеше и продавачите да са така. Единствената ми забележка към сервиза на Bosch е, че е на майната си т.е. Люлин 5. Отиване и връщане до там с кола в ненатовареното авгувстовско пладне е 1 час.

Челен сблъсък в стена

На това оприличавам опита да се добереш по нормален начин до лечение през здравната каса в България. Имам предвид лечение на болест, различна от настинка, при доказан специалист, който няма да те препрати към частния си кабинет, и открит не чрез познати, а през болничната рецепция.

Celebrity супермаркет

Вчера в Билата на бул. България едва не се сблъсках със Сергей Станишев и малко по-късно с Димитър Цонев. Всъщност Станишев даже не го забелязах, та Нина трябваше да ме ръчка с лакът и да ме кара да се обърна, за да го видя. Някак си невзрачен е станал, а и щандът със скарата ми се стори по-важен от един бивш министър-председател. Интересно все пак какво ли е имало в количката на Станишев?

Сборно

Бяхме на концерт на Faith No More. Групата ставаше – Нина се учуди, че са доста твърди, а аз недоумявам как една и съща група може да сътвори и много музикантски парчета, и много безстойностен шум.

Организацията на фестивала куцаше – ние влязохме рано и нямахме проблеми, но след това видяхме познати, които доста се оплакваха от пропускателния режим. След 10 часа беше невъзможно да се добереш до бира, а храната беше изключително невкусна и безобразно скъпа.

Нямаше достатъчно кофи и в след края на концерта боклука беше невероятен.

***

В Бургас се натъкнахме на най-некадърното обслужване ever. Попаднахме на една сервитьорка – всяко нейно действие беше отделен анекдот. За какъв туризъм си говорим въобще?

На тръгване пък се натъкнахме на обратния пример – бар „Буржоа“ – предлагаха кафе „Копи Лувак“ по 70 пари и минералана вода bling по 160 пари, кожа, драперии, кристали Сваровски, снимка на Евгени Минчев с автограф, черна тоалетна хартия в тоалетната и приятна сервитьорка. Явно в Бургас, за да получиш последното, трябва да получиш и останалите изброени неща.

***

На отиване към Варна изпреварих три еднакви мерцедеса с едни и същи цифри в номерата. Нищо лошо, само че на втория светофар във Варна ме настигнаха и минаха на силно червен светофар.

От Бургас за Варна един безсмъртен с Range Rover ме изпревари отдясно в една отбивка за спиране и ме принуди да натисна рязко спирачките, секунди по-късно направи тройно изпреварване на един завой. Малко морално възмездие получих, когато видях, че са го спряли на входа на Варна.

***

Лили проходи.