Шок
май 28, 2009
Голямата ми дъщеря завърши първи клас и сега се наслаждава на първата си лятна ваканция. Все още е в София, но се е сприятелила с едно момиче и едно момче, и двамата второкласници, които са ни съседи и с които си играе. Онзи ден момичето беше на гости вкъщи целият следобяд и аз питах Нина какво и е мнението. Тя каза, че детето е много умно, много културно и много приятно. Вчера обаче дъщеря ми сподели, че и момчето, и момичето са се хвалили пред нея, че са пушили. Шокирах се, защото те наистина са много малки.
Дали са пушили или не, дали родителите им са дали да пробват или е било тайно, дали е редовно или еднократно не знам. Едва ли има значение, щом децата се хвалят с това. По принцип ние не сме говорили много с дъщеря ни за вредата от цигарите, може би защото ни се струва още много малка за такива лекции, но вчера разбрах, че всъщност сме закъснели.
май 28, 2009 at 10:04 am
и аз съм пушил в първи клас – една цигара от любопитство. държа ми влага чак до 5 клас, когато изпуших една кутия от гъзария. тва ми е за цел живот
мисълта ми е, че май е нормално.
май 28, 2009 at 10:39 am
Привет! Не че е успокоително, но един мой състудент навремето разказваше, че е отказал цигарите в четвърти клас. И си беше непушач човекът.
Да, трябва да се говори отрано за цигарите, алкохола и наркотиците. Иначе децата получават тази информация от други места, поднесена бог знае по какъв начин. Дъщеря ми е седемгодишна и наскоро надълго и нашироко си говорихме за наркотиците – всичко тръгна от нейния въпрос “Какво значи “дрогиран?”. На твое място бих използвала случая с нейните приятели, за да обсъдим заедно проблема с цигарите. Едно е да се разисква абстрактно за вредата от тютюнопушенето, друго е да има нещо конкретно, от което да тръгнеш.
май 28, 2009 at 11:53 am
Щом споделя с вас такива „тайни“ неща, значи нямате проблем като родители, поне за сега
Във втори клас половината ми съученици пушеха (само в компания, да се правят на интересни), а на мен и през ум не ми минаваше да „открехвам“ родителите си за вредните навици на приятелчетата ми (аз не пушех), за да не тръгнат и мен да следят изкъсо и да ми поорежат свободата.
май 28, 2009 at 2:13 pm
Преди няколко години моя колежка разказа как дъщеря й в 4-та група на детската градина се похвалила „Мамо, днес играхме на наркотици!“. Едни други деца донесли бонбонки и решили да поиграят на наркотици. Така че времето за разговори за птички, пчелички и други сериозни нещица се измества все повече към яслата.
май 28, 2009 at 2:52 pm
Аз запалих първата цигара 17 годишен.Още пуша
май 28, 2009 at 9:25 pm
Какви птички и пчелички? Нормални ли сте?
Децата са хора, говорете им като хора. Стига сте се вдетенявали. Едно дете е дете, колкото родителят му е такъв.
Ако го заблуждавате с птички и пчелички, заблуждавате себе си, не детето. То е много по-умно и любознателно от вас. Заради това му говорете като на човек. Не залъгвайте децата си, за да не ви залъгват после вас с игрите в парка.
май 29, 2009 at 8:11 am
Мда, ясно е, че трябва да се говори, но все си мислех, че мога да и спестя „тъмната страна на силата“ още малко време
май 29, 2009 at 9:07 am
Лично аз опитах за пръв път да пуша във втори клас. Фасове. Заедно сдруги като мен. Не ми хареса, после като тийнейджър „приятели“ пак се бяха опитвали да ме учат да пуша, но така и не се научих. Не ми хареса, а баща ми е пушач и ми беше хубав пример (знаете, лоша миризма, кашлица и т.н.). Та така и не станах пушач. Не мисля, че е някакъв ужас някакви деца да са опитвали да пушат, във първи клас май само ще им се гади после, ще изпитват отвращение. Мисля, че е добре да поговорите с децата за цигарите и колко са вредни.