Маслено пиле/Butter Chicken

Сега ще направя нещо необичайно за този блог – ще публикивам рецепта:)

Индийската кухня е доста популярна извън България и има доста заведения, където се приготвя. Една от най-популярните индийски манджи на запад е Butter Chicken или, както ще го наричам по-нататък, маслено пиле. Всъщност една от историите казва, че масленото пиле е измислено от англичани, на които не им понасяла пикантната индийска кухня. Факт е обаче, че манджичката е супер вкусна, сравнително лесна за приготвяне и много известна. Странно е, че не намерих рецепта на български, когато се подготвях да я приготвям. И тьй като стана успешна, аз реших да си публикувам рецептата, която е компилация от няколко рецепти, които намерих на английски в Интернет.

Необходимите продукти за 4 порции са:

пилешки гърди – 400 гр.

сол, пипер, кориандър, джинджифил на прах, чесън на прах, чесън, кардамом на шушулки, канела на пръчки, чили, гарам масала

кисело мляко – 100-ина гр., сметана – течна или заквасена – 100-ина гр., масло – 50-ина гр., доматено пюре – 400 гр., една глава лук, една шепа сурово кашу – смляно, олио, лимонов сок – 1 лъжица

Приготвяне:

Пилето се нарязва на хапки и се маринова в киселото мляко, лимоновия сок + сол, пипер, кориандър, червен пипер, джинджифила и чесъна на прах. Аз го мариновах за 1 час, но казват, че било по-добре да изкара по-дълго време така.

В дълбок тиган се слага малко олио и се загрява. Пилето се запържва докато побелее, но не да се сготви напълно. След това се вади от тигана и в него се слагат лука, смляното кашу, шушулките кардамом и пръчката канела. Сипва се малко вода, която да разтвори останалите от пилето подправки и се задушава до омекване. Добавя се маслото и след като се разтопи се добавя доматеното пюре. Като заври се добавя пилето и се оставя да къкри на тих огън, докато се сгъсти. Тук е моментът, в който всеки добавя чили на вкус. Аз не сложих. Минута преди да се свали от котлона се добавят сметаната и една лъжица гарам масала.

Ястието се сервира с ориз басмати. Има такъв на „Крина“, който е доста добър. Оризът се слага в тенджерка с вода в съотношение 1:2. Добавя се малко сол. След завиране се захлупва и се оставя да ври на тих огън до пълно поемане на водата и без разбъркване на ориза. Между другото, хипарят е описал интересни техники на приготвяне на ориз.

Няколко забележки:

При мен ястието се получи съвсем леко киселеещо заради пюрето, така че може да добавите малко захар за баланс.

В някои рецепти бяха включени куркума и кимион. Куркума не успях да намеря, а за кимиона забравих, но едва ли ще навредят:) Вкусът на индийско идва от гарам масала-та, което е индийската „шарена сол“. Аз имах късмет да имам такава подправка, но в Интернет има доста рецепти за приготвянето и. Честно казано бих предпочел да си купя, ако някой знае къде в България може да се намери.

Масленото пиле много добре върви с бира. Проверено е:)

Виц

Вчера се проведе първи MBS Day, на който си говорихме за ERP решенията на Microsoft, както и актуалността им в сегашния момент за целите на намаляване на разходите, оптимизиране на бизнеса и задържане на клиентите. В една от презентациите чух следния виц и го представям тук, защото много ми хареса:

Американец и немец отиват в планината, но там имало мечка стръвница – много хищна и много бърза. Разпъват палатка вечерта, а немецът през цялото време се притеснява на глас:

- Казаха, че мечката е много хищна и гладна, няма начин да не ни надуши.

Американецът си оправя чувала и не отговаря. Немецът пак:

- Казаха, че само тази година е убила 10 човека и е избягала на 5 ловни дружинки.

Американецът продължава да си оправя раницата, чувала и нищо не казва. Немецът продължава:

- Казаха, че мечката е ужасно бърза. Нямало начин да и избягаш.

Американецът извадил едни маратонки и започнал да ги обува, а немецът го погледнал озадачено и казал:

- Не чу ли какво ти казах. Никой не може да я надбяга.

- Че кой е казал, че искам да я надбягвам. Достатъчно е да надбягам теб. – казал американецът.:)

Таря

Ще бъда позитивен и затова ще пропусна клишетата организация и озвучаване. Концертът беше супер приятен. На мен ми направи впечатление професионализма на Таря. Просто ли личи класическата школовка при пеенето и поведението на сцена, въпреки че е учила опера, а пее метъл. Направи ми впечатление, че имаше много деца на по 10-12 години, които бяха добре запознати с песните. Новите песни са хубави, но Nightwish класиките не са пренебрегване. Изненадах се, че изпя Over the Hills, защото в един полски блог пишеше, че не я изпълнява на това турне. „Фантомът“ за съжаление го нямаше, но мисля, че и така хората останаха впечатлени.

Кога глобалната криза става локална

-Когато преди „Наздраве“ приятелите ти питат „А на теб как ти се отразява кризата“.

***

Сега сериозно – в последните 6 месеца две западни компании, в които работят мои приятели закриха българските си поделения. Вчера научих за друга западна софтуерна компания, която вече е спряла наемането на хора, което практикуваше интензивно в последните няколко години, и е отразяла командировките.

За ползите от пиратсвото

Вчера извадих папките с нотите от мазата и посвирих, както не бях правил отдавна. Измежду тях изпаднаха няколко листа с „Civil War“ на Guns’n'Roses с печат „ЕТ Юбиса Бизнес“. Не знам колко хора си спомнят за Юбиса днес ,но това беше фирма, която намираше ноти на рок песни отнякъде, копираше ги на копирна машина и ги продаваше по каталог по пощата доста скъпо. Бизнеса сигурно е вървял, защото такъв тип ноти нямаше откъде  да се вземат по това време. Трябва да призная, че бяха успяли да сътворят и собствена школа за ел. китара, в която въведоха абсолютно порочната практика на табулатурите в България. Аз имах „Civil War“, а заедно с един приятел си бяхме купили целият Unplugged на Nirvana и аз държах песните от А страна на касетката няколко месеца, а той Б страна, докато си направихме и второ копие. От днешна гледна точка, това е свръх нагло – да сложиш собствения си печат върху нещо, за което нямаш никакво право и да го продаваш свръхскъпо (това, което правят на пл. Славейков). Тогава обаче тези ноти помогнаха на много хора да хванат китарите и някои от тях може да са си намерили и призванието.

Сега се замислям, че от шестте класьора с ноти, които имам, няма нито един лист, за който да съм платил повече от цената за копиране, обаче просвирването им всеки път ми доставя голямо удоволствие.

Петъчно: Бареков vs. тангото

http://vbox7.com/play:e0b3f163

Не знам кой титан на мисълта е вкарал Баречката в шоуто, но видеото е задължително за всеки, който иска да започне уикенда с бурен смях. Част от стъпките на Бареков са от тип „пренасяне на хладилник по стълби“ и даже съм почти сигурен, че съм се движил по-фино в пространството, когато пренасях фаянсови плочки преди няколко месеца.

Вече установихме, че Бареков не става за журналист, сега разбрахме, че и за танцьор не става.

UPDATE: Линкът е поправен. Грешката не беше при мен.

Нови тенденции в езика

Абсурдите в държавата избиха в езика ни. Досега представката само- в глаголите означаваше действие, което обекта върши сам върху себе си и обикновено са възвратни – самоубивам се. Ако сте забелязали, напоследък хората ги самоубиват. Очакваме светлото бъдеще, когато някой друг ще ни самозадоволи.

С количка в града

Нина се чувства почти като в затвор в квартала: В 204 няма нито една врата с равен под и без перила, което прави качването на количка невъзможно. Част от тролеите имат преправена задна врата, но е въпрос на шанс да уцелиш такъв тролей. Единственото спасение е трамвая, до който обаче се стига през подлези, които също не са много добре пригодени  за колички. Допълнително, тротоарите на места са толкова разбити, че ми дожалява за мъничето, на други места пък са заети от автомобили. Придвижването с количка става чрез свръхумения за маневриране и гадаене за евентуалните препятствия, които могат да те очакват по маршрута. В заключение, шибаният град е абсолютно непригоден за всеки, който не може да се придвижва на два крака или с високопроходим автомобил. Преди седем години беше същото. Борисов, не струваш!

The Кризата

Една причинно-следствено верига се зароди в главата ми и реших да я споделя. Проверих каква би била месечната вноска на ипотечния ми кредит, ако тръгнех да го тегля сега. Оказа се, че ще е с 50-100 евро по-висока отпреди 8 месеца. Чувам още, че банките са затегнали кредитирането и са намалили частта, която финансират. Това, според мен, ще доведе до намалено търсене на недвижими имоти и ще се появи дисбаланс между търсене и предлагане. Предлагащите или ще си отдръпнат офертите, или ще намалят цените. Мисля, че като цяло цените ще паднат, като най-значително ще го отнесат панелките и проблемни жилища (зле стопанисвани, в проблемни райони, в проблемни входове, с лоша инфраструктура и т.н.) Това, което в момента се нарича лукс (ламинат, PVC, вградена кухня и талашитени мебели) ще мине в графа стандарт. В крайна сметка това е лукс в сравнение със шейсетарския стил на обзавеждане, но е стандартно в новите жилища. 

Как ме засяга такова развитие на нещата?

Всъщност почти не ме засяга, тъй като апартаментът ни е закупен за живеене, а не за инвестиция и имаме готовност да си плащаме ипотеката, дори с повишение. Засяга ни в случая, когато искаме да сменим този апартамент с друг и очакваме да получим като минимум от продажбата заемът от банката плюс наказателната лихва + вложените собствени средтсва, индексирани с някаква лихва + таксите по продажбата му. Таксите за продажбата – как да е, за вложените собствени средства би ме заболяло, но проблемът ще е ако стойността падне под тази, която банката очаква.

Какво бих направил?

При появата на такава тенденция бих инвестирал в дългосрочни подобрения на жилището ни, така че стойността му винаги да гони горната граница за имоти от този вид. Нещо като min-max стратегия. Най-вероятно бих проявил и повече интерес към стопанисването на входа ни, както и на улицата ни, която, подобно на много други, е далеч от идеална.

Как бих се възползвал от подобно развитие на нещата?

Ваканционните имоти в сегашните бетонови курорти не ме вълнуват, но бих се замислил над идеята за силно обезценен имот в планинско село:)

Горното допускане направих при положение, че предлагащите свалят цените. В България обаче фактора „народопсихология“ играе силна роля при покупко-продажбата на недвижимости („той имота не се губи“). Честно казано нямам си идея как би се развил пазара, ако предлагащите просто си отдръпнат офертите и зачакат по-добри дни. Btw интересно се получава и при наемите, които в момента са по-ниски от ипотечните вноски за даден имот при определени условия. Там националните особености имат играеща роля („и двете ги плащаш, ама след 30 години едното си остава твое)“. Всъщност една голяма полза при подобна криза би било разбиването на подобни клишета в мисленето.

Тъй като темата е доста сериозна, държа да отбележа, че това са чисто лични разсъждения.

UPDATE: Горните неща ги мислих преди вечерните новини на БТВ вчера, но ги написах след тях. Честно казано намирам вчерашните репортажи на БТВ за тенденциозни и насилени.

Софийски маратон 2008 – резултати

Столична община е започнала да публикува резултатите тук, но имайте предвид, че ги публикува със скорост една дисциплина за два дена. До тук са публикувани мъжете. Изненадващо дистанцията, която бягах, се оказа повече, отколкото очаквах – 19223 м (какво кръгло число, а?), а времето се оказа с 20 минути по-малко, отколкото си мислех, че е. Така се класирам на 31 място от 46 стартирали с идеалната за мен скорост 11.89 км/ч.