Блюдолизец Храбър

Тази сутрин останах неприятно изненадан от новината, че са отнели наградата „Черноризец Храбър“ за млад журналист на Калин Руменов за расизъм.

Познавам Калин, пили сме с него и имам представа за идеите му. Част от тях не ми допадат, а и статиите му трудно чета, но съм убеден, че последното, в което може да бъде упрекнат, е расизъм.

Не разбирам обаче лицемерната позиция на тези, които се подписаха срещу него, както и сервилното поведение на академията, която му отне наградата. Отнемайки награда, която преди това са връчили след безпристрастно оценяване в присъствието на президент, премиер и т.н. ги дискредитира тях и наградата им, дотолкова, че догодина хората да се срамуват да я получат.

Абсурд, като тези за които пише Калин. Само няколко откъси от едно негово интервю:

- Как възприемаш наградата за млад журналист, която получи?

- Въпреки че съм на 28 години, все още ме награждават за млад журналист. За мен всъщност това е втората ми награда в живота. Първата я получих в трети клас за някаква дивотия, която дори съм забравил. Сега на 28 години получавам втората за млад журналист, може би следващата ще бъде за чичо журналист и то след 20 години. Аз не гледам кой знае колко сериозно на тази награда, да изпадна в еуфория и да си помисля, че е станало нещо кой знае какво.

- Защо?

- Много е абсурдно това, че ние сме там, заедно със Станишев и Първанов, и Станишев награждава журналистиката. Малко се чувствам като „добре дошъл в конюнктурата” с тази награда. Досега според мен по-скоро съм бил извън. Има доста голям риск в нея, както за мен, така и за тия, които са ми я присъдили. За мен рискът е в това, че ставам част от тази конюнктура, а тези, които ме награждават, редактори и издатели, те малко или много легитимират този начин на писане. Досега рискът си го позволяваше „Новинар”. След като те ми дават такава награда, може би и другите издания би трябвало да си позволят този език да се използва.

*****

- Кое те провокира?

- Интересувам се много от реклама, от пропаганда, от обществени манипулации и общо взето гледам всичко да го пречупя през тази призма. Абсурдите ме провокират, те са толкова много. При положение, че всяка седмица успяваш да намериш абсурд, това не говори добре за държавата.