Вчера с Емо направихме втора тренировка за 100-те км на Витоша. Атакувахме планината при Владая и продължихме по маршрута на състезанието до с. Кладница. Пътеката се оказа изключително полегата и приятна за каране. Общо отиване и връщане – 30 км. Пак си беше зор де. Вече сме екипирани с ръкавици и каски, но задниците продължават да ни болят. Маршрута вече е маркиран с едни жълти стотици и едни бели парцалчета по клоните на дърветата. Това, което мога да дам като съвет на такива като мен – техническо изправно колело, много захари и много, много вода. И може би дълги панталони, че има храсталаци по пътя.
юли 7, 2008
6 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
С каква седалка караш?
Коментар от Даниел Панев — юли 7, 2008 @ 9:10 am |
Стандартна cross-овска – тънка и твърда:)
Коментар от grigorweblog — юли 7, 2008 @ 9:30 am |
Ами не съм сигурен, че ти трябва дебела и мека
Все пак седалките са проектирани от хора, дето са по-навътре от мен и теб в материята 
Струват около 60 лв и двете, а пък после можеш да си поръчаш твоето си колело без тия части и да си ги ползваш тях. Това, разбира се, в случай, че смяташ да си купуваш колело и ти 
Иначе като най-лесен вариант (май ползваше нечие чуждо колело) мога да ти препоръчам да си купиш твои колче и седалка
На мен от моята пък ми се протриват бедрата от вътрешната страна при по-продължително въртене, та мисля да я сменям с нещо по-тясно.
Коментар от Даниел Панев — юли 7, 2008 @ 10:44 am |
Абе не знам каква трябва да е, ама не мисля, че е хубаво и редно всяко коренче и камъче да ги чувствам болезнено със задника си. 100-те км все някак ще ги избутам, а като дойде ред за мое колело, ще му мисля.
Коментар от grigorweblog — юли 7, 2008 @ 12:57 pm |
А, такова… Пробва ли да ставаш от седалката при преминаване през подобно препятствие
Коментар от Даниел Панев — юли 7, 2008 @ 1:33 pm |
При положение че е планина и подобни препятствия има през метър, дали все прав трябва да карам?
Коментар от grigorweblog — юли 7, 2008 @ 2:04 pm |