Вчера възникна следната дискусия:

Как бихте се чувствали, ако за средните ви умения и знания в сравнително популярна и добре платена област, на неуправленска позиция, получавате заплата, която е в пъти повече от тази на хора със сходна работа?

Доуточняващи въпроси:

Как бихте се чувствали, ако знаете, че за един работен ден получавате повече от средната заплата за страната?

Как бихте се чувствали докато разцъквате забавни сайтчета в работно време?

Как бихте се чувствали да водите личен блог в работно време?

Как бихте изкарвали свободното си време?

UPDATE: Следващият въпрос отпада, тъй като няма връзка с останалите.

Как бихте се чувствали, ако чуете вчерашната баба в Кладница, която каза, че откакто е сама, миналият месец е бил най-мизерния?

Тренировка

юли 7, 2008

Вчера с Емо направихме втора тренировка за 100-те км на Витоша. Атакувахме планината при Владая и продължихме по маршрута на състезанието до с. Кладница. Пътеката се оказа изключително полегата и приятна за каране. Общо отиване и връщане – 30 км. Пак си беше зор де. Вече сме екипирани с ръкавици и каски, но задниците продължават да ни болят. Маршрута вече е маркиран с едни жълти стотици и едни бели парцалчета по клоните на дърветата. Това, което мога да дам като съвет на такива като мен – техническо изправно колело, много захари и много, много вода. И може би дълги панталони, че има храсталаци по пътя.

Ложата

юли 7, 2008

В петък се бях засилил към концерта на „Whitesnake“ благодарение на случайно сполетял ме късмет под формата на бутилка бира. Честно казано, не  ми се ходеше много, но реших да видя за какво става дума. Още в автобуса чух две девойки до мен да коментират, че концерта ще се забави с час и половина и реших, че това е идеално време за две бири с Ники, който живее някъде около стадиона. Часът и половина станаха три часа, двете бири станаха с няколко повече, а някъде около стадиона се оказа много приятна тераса на първа линия. Въобще не си и помислих да влизам вътре. Хем слушах „Whitesnake“, хем бях в добра компания, хем пих бира, хем стоях на сухо.

10х, Ники!