Там, където отиваш…

…оттам се връщам

„Ню Йорк Таймс“ пише днес, че продажбите на нови коли в Щатите са стигнали 10-годишно дъно, като спада през последния месец достига 36% при Крайслер например. Анализът естествено вкючва рецесията, цените на петрола, както и големите коли, които американците карат.

Странно ми е, защото графиката на продажбите в България е обратната. Дано не ги стигаме скоро американците.

Билети и карти за проверка!

Тази сутрин си говорихме с един колега каква е ползата от новата система за таксуване в градския транспорт в София.

Колегата, като един истински одитор, веднага се хвана за това, дали ще се подобри контрола.

Аз, като един истински консултант, се замислих каква ще е добавената стойност от цялото това начинание, както за хората, под формата на повече удобство или варианти за плащане, така и за общината, под формата на повече приходи.

Общо взето и двамата се отнесохме доста скептично към това мероприятие. Нищо в цялата система не дава повод да се мисли, че ще се намали броят на хората, пътуващи без билети. Дали билетът е хартиен или електронен, а перфоратотър е перфоратор или валидатор, по никакъв начин няма да възпрепятства гратисчиите. В единия случай те не дупчат билет, а във втория – не го валидират. Оттук следва, че общината не очаква по-високи приходи от намаляване на гратисчиите и не смята да се занимава с тях.

Схемата с диференцираното плащане в зависимост от време или разстояние също ще се умува в бъдеще, което значи, че общината не планира повишение на приходите и по този начин.

Излиза, че новата система, която струва 3 млн. евро, в близко бъдеще няма да повиши приходите.

Хората, от друга страна, също няма да почустват някакъв велик благотворен ефект от новите цифрови технологии в старите раздрънкани трамваи. Може би няма да показват потни мишци пред останалите и може би няма да се налага да вадят билета от чантата си (а какво ще стане, ако в чантата има повече от един билет?)

Валидаторите също са ми странни. Видях един, докато се рестартираше – жив компютър, с процесор, памет и операционна система. И това само за да маркира електронни билети. За какво им е екрана например? Всеки път като погледна touch screen-а гамена в мен се събужда и си задавам въпроса „А при какъв натиск с палец може да се счупи този екран?“ Десетина хиляди тинейджъри вече са си задали този въпрос по дългия път към Люлин, а някой може и да са пробвали. Технологията, описана в „Капитал“, включва също нещо като сървър при водача на всяко превозно средство и някакви клъстъри по депата.

Въобще, в този проект грандиозността на начинанието(обзалагам се, че ще спечели IT проект на годината) може да се съизмерва с безполезността му поне в следващите няколко години.