Някой ужасно ни излъга, че правото на избор е всичко. Голяма част от изборите, които ежедневно правим, се базират на емоции, настроения, късмет, слухове и т.н. В този смисъл те са избори, колкото е и избор кой билет да изтеглиш от лотарията.
От време на време обаче се случва да направиш някой по-важен избор. За нас такъв беше изборът на училище на дъщеря ни. В такива моменти осъзнваш, че изборът е чист хазарт, поне докато не се превърне в информиран избор.
Някой ден училищата в България ще имат свестни сайтове, ще провеждат satisfaction surveys, ще публикуват в стандартен формат данни за постиженията на ученици и учители и за състоянието на материалната база. За момента се радвам, че матурите най-накрая се случиха и че се оповестиха резултатите. Това поне е някаква база. След 5 години ще завърши поколението, което сега ще влезе в гимназиите и тази информация ще добие някаква пълнота. Надявам се, че следващия път, когато вече дъщеря ми си избира училището, тя ще разполага с подобни таблици:
http://www.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/education/a_level_gcse_results/
http://extras.timesonline.co.uk/tol_gug/gooduniversityguide.php
Правото на избор го имаме вече, сега си искаме правото на информиран избор.
Къде ви приеха? Теда се яви на три изпита, по документи пък я пробвахме в още 4 училища, и само в Горна баня не я пожелаха. Записахме я в 134-то — на две спирки с метрото е, имат и училищен транспорт, а офисът на майка й е на 10 минутки пеша. Освен това дъщеричката на мои познати е там от 5-6 години вече и само хубави неща за нивото на обучение, за учителите и за атмосферата чуваме. Таблици ли? Всичко е от уста на уста :S
Коментар от Антония — юни 23, 2008 @ 2:20 pm |
Не сме пращали детето си на изпит. Моето мнение е, че това е нелепо. Училището, което избрахме, попада в бермудския триъгълник между нашите офиси и вкъщи, като всичко е на мах 5 мин.
“От уста на уста” или “Една жена в bg-mamma каза” внася само шум в системата. Пробвай да хванеш някой, който ти препоръчва някое училище и да му зададеш въпроса “А ти защо така мислиш” 10 пъти поред, както понякога прави Коритаров сутрин. Почти сигурно ще се окаже, че в дъното на доводите му има нещо много емоционално и почти нищо рационално.
Коментар от grigorweblog — юни 23, 2008 @ 2:38 pm |
Не съм много съгласна
И в конкретния случай, и по принцип. Според мен research-ът е изключително важен и дори от анекдотични свидетелства интелигентният проучващ може да си направи правилните изводи.
А за кандидатстването — Теда го прие изключително добре и с желание. С огромно удоволствие решаваше разни задачки от подготвителните учебници, за нея това беше игра, не задължение. Обикновено тя ги мъкнеше, прекъсваше разговорите на възрастните и ни строяваше да се състезаваме кой пръв ще открие разликите в картинките, кой ще намери най-много скрити предмети, да не споменавам за радостта от оцветяването
Мисля, че обича съревнованията, на баща си се е метнала в това отношение 
Коментар от Антония — юни 23, 2008 @ 6:00 pm |
Няма ли български думи, че използвате английски?
Съгласен съм с Григор, че трябва да има информиран избор. Това с “от уста на уста” в България върви с “връзки” и неправилен избор според мен. Единственият важен критерии е крайният продукт – в крайна сметка, а именно – кадърен човек.
Коментар от pierrot — юни 23, 2008 @ 9:11 pm |