Технология на купуването на избори

Някой може ли да ме светне технологията на купуване на избори?

Общо взето ми е ясно как се стига до идеята за купуване на избори, как се намират средставата и хората, които да го вършат. По-интересно ми е кога получателите вземат парите и как удостоверяват за кого са гласували. Възможно ли е да вземеш пари, а да си гласуваш по съвест (всъщност не по съвест, защото едва ли имаш такава, ако вземеш пари, но както ти е кеф)?

И защо Коритаров тази сутрин чакаше да му се включи някой „пострадал“ от купуването на гласове? Пич, няма пострадали, те са взели по 50 лева.

Тото Котуньо vs. Дует Шик

Снощи бях на концерт на Тото Котуньо с погрявка от дует Шик. Как и защо се оказах на толкова несвойствено за мен събитие е друг въпрос.

Тото Котуньо ми направи силно впечатление. Макар и да съм чувал песните му само пасивно, се оказа, че само две от изпетите песни не ми бяха познати и те бяха от новия му албум. Имаше хубав глас, добро присъствие на сцената и се радваше на жените, които се редяха на опашка да му връчат букети. Държеше да научи името на всяка жена и я възнаграждаваше с целувка – стопроцентов италианец. Жените също му се радваха:)

Дует Шик пяха добре и това е всичкото добро, което мога да кажа по техен адрес. Макар на плаката да пишеше Тото Котуньо с ей такива букви и дует Шик с ей такивинка буквички, те между всеки две песни говореха как това е техния голям концерт и как те решили да го направят с Тото Котуньо и как той се съгласил. Айде слезте на земята, алоу. Звездата беше Тото Котуньо, това беше негов концерт, затова и цената на билетите беше такава. Ако беше обратното, и цената трябваше да е като за самодеен комсомолски концерт.  Между песните говореха адски много и само глупости. Досадиха изключително много на публиката и когато тя започна да бика „Тото, Тото“, казаха „Ей сега ще дойде, няма къде да избяга“. Разказаха колко много пари им е струвала подготовката на концерта, как са ги събирали и какви лишения са правили. Аз, като публика, въобще не се интересувам от тези неща, защото съм отишъл да ме забавляват, а не да ми разказват житейските си трудности.

Въобще българската естрада се оказва с претенции без покритие. Италианската изглеждаше като с покритие и без претенции.

Какво друго ми направи впечатление:

Цветята от Сергей Станишев и Георги Пирински бяха освиркани. Всъщност освирквани бяха хората, а не цветята. Цветята от Стефан Данаилов бяха аплодирани. Най-вероятно хората са аплодирали спомените си за актьора Стефан Данаилов, а не министъра и политик Стефан Данаилов.