Различни епохи, различни светове, различни изразни средства, един сезон. Никога не ми е било възможно да определя чии “Годишни времена” харесвам повече. Жалко, че изтървах пролетта за този постинг, защото ми е любим сезон – и метереологично, и музикално. Ще трябва да се задоволим с лятото:)
Вивалди – Лято:
http://www.youtube.com/watch?v=pe-MIDDfckw
Пиацола – Лято:
За мене винаги е било донякъде мъчение да слушам Пиацола, така че съм с две ръце за пролетта и Вивалди.
Коментар от tisho — май 29, 2008 @ 10:16 am |
За Пиацола едно голямо мерси по принцип, защото ако не беше ти щях да се “срещна” с него или по-късно или хич.
Иначе всичките сезони + сезони в Буенос Айрес са много много хубави и на мен също ми е трудно дали ми харесва чистата класика или драматичните прочити на Пиацола.
Коментар от беров — май 29, 2008 @ 2:43 pm |
Хм, драматични не бих казал. Пиацола определя tango nuevo като tango + whore house:)
Коментар от grigorweblog — май 29, 2008 @ 4:02 pm |
хихихи, интересно, whore house.
Иначе за мен бандонеона такъв какъвто е в tango nuevo винги ми създава едно такова леко драматично усещане. Например (малко краен) Roxanne-прочита от Мулен руж (всъщност за там не съм сигурен дали беше нуево).
Коментар от беров — май 30, 2008 @ 10:19 am |