Празници

В асансьора влизаме трима татковци на малки деца:

- Как сте, момчета?

- Стягаме се за уикенда.

- Да бе, честно ви казвам, че някои недели ми идва да ходя на работа.

- А представяш ли си сега шест дена как се изкарват вкъщи.

***

Имам си един немец, който ме тормози по мейла и постоянно иска някакви глупости в срок. Обикновено срокът е вчера. В петък по обяд ми изпрати поредното писмо, в което ми даваше срок до 15:00 CET. Аз му писах, че сме във фиеста до 6 май. Надявам се да не е получил сърдечен удар от тази информация.

***

ICQ:

- Тези дни бачкаш ли?

- Правя се, че бачкам.

- То и аз симулирам.

***

Едно време имахме учителка, която си смяташе втория срок така: половин февруари, цял март, половин април (другата половина отива покрай ваканцията) и срока свършва, затова, вика, до края на април трябва да съм ви оформила, защото юни и юли не мога да ви намеря в училище, а през май от празници няма време за работа.

Козунаци

Fugu  е японска риба, която е особено отровна при неправилно приготвяне. В Япония готвачите минават през специално обучение и се сертифицират, за да могат да я приготвят. Изпита на готвачите се състои в приготвяне на рибата и изяждането и. Само 30% минават изпита. Какво става с останалите 70%, пише в Уикипедия.

Българския еквивалент на фугу са козунаците. Те, слава богу, не са отровни, но са доста капризни и трудно се получават в домашни условия. Изпитът за домакините се състои в приготвянето на вкусни козунаци и поднасянето им на родата. Изпитът е колкото кулинарен, толкова и психологически. Първенство на психологическия изпит държи баба ми, която всяка година ни посреща в ведър позитивизъм и разказва, какви чудни козунаци е направила. Повечето жени винаги поднасят козунаците си с разни disclaimer-и от рода ‘маята е турска и не се получи’, ‘печката ми не пече хубаво’, ‘много са го развалили брашното по магазините’ и т.н.

Нина ме изненада тази година, като декларира, че ще меси козунаци. Това за мен означава изнервена и уморена жена, разхвърляна кухня и прекалено отоплена стая. Истината е, че Нина направи най-вкусния козунак, който някога съм ял. Отговаряше на всички критерии за перфектен козунак – сладък, мек, въздушен, късаше се на конци. Рецептата беше от Интернет, а печката – старата Терма в квартирата, така че чудният козунак се дължи изцяло на майсторлъка на Нина.

Одит

Гледам и слушам Music Idol с по едно око и ухо и в сряда предаването събуди у мен одитора (‘щото такова предаване няма какво друго да събуди). Иван и Андрей ентусиазирано обясняват колко малки били разликите в гласовете и ни призовават да гласуваме. Замислих се кой и как контролира системите за гласуване на телекомите? Каква е контролната среда при стартиране и протичане на гласуването и при броене на гласовете? Какви са мерките които се вземат против манипулации на вота и какъв е шанса някой мтелски администратор от Карнобат да е напомпал гласовете против айтозлията например? Напоследък има толкова промоции и игри със SMS-и, които са тотално непрозрачни и доколкото знам хората изсипват доста пари в такива SMS-и. Дали не е редно да има някаква комисия, която да сертифицира и контролира подобни системи?

Опит за статистика

Покрай ремонта и всякаквите майстори, които търсим вкъщи често има вестник с обяви, които са чудесно тоалетно четиво. Вчера отделих известно време на автообявите и изведох няколко статистически резултата:

• Мерцедес е най-продаваната марка. Имаше 3 колонки с обяви за Мерцедес. С по 2 колонки следваха BMW, Audi, VW.
• Колите в продажба винаги са на около 10 години и на около 150000км.
• В обявите имаше 2 обяви за Audi R8, два Aston Martin, два Rolls Royce-a и няколко Lamborhini-та. Aston Martin-ите и Rolls Royce-ите бяха в колонка други, където деляха място с Москвичи за 800 лв.:)

В заключение ще добавя интересна новина от секция „Ева търси Адам“. Част от обявите включваха думата „промоция“:)

Отговорно

Напоследък живеем в „Иван Вазов“ и по пътя за Южния парк често минаваме покрай „Nero“. Нина често ме врънка да седнем там за малко, но аз не искам. Не искам по три причини:

• знам кой е собственикът на заведението и с какви пари е направено и не искам да участвам в прането на тези пари
• знам какви хора се събират там и не искам по никакъв начин да се идентифицирам с такива хора
• знаейки кой е собственикът и какви хора се събират там мисля, че е по-сигурно да се минава по другия тротоар

Макар и добре направено, „Nero“ е просто поредната кръчма, с тази разлика, че за нея се знае откъде са дошли парите, а жените там са с надценка. Кръчми в София бол, така че докато не свършат, ще е трудно да бъда видян в „Nero“.

Някой друг да има подобно отношение към такива взеизвестни кръчми, хотели и т.н?

Въпроси

Случка:

Стоя на особено тъпо и безлюдно място в периферията на София. Обещаните ми шофьор и кола са изчезнали, а телефонът ми е без батерия. В следващия момент минава кола и шофьорът ме пита дали да ме закара донякъде. Не го познавам от раз, но той ми припомня, че сме учили в едно и също училище. Радвам се на развитието на нещата и се качвам в колата секунди преди да почне големият дъжд. Говорим си, обменяме клюки, после визитки и разказваме кой с какво се занимава. Слизам от колата, благодаря, колата заминава, а аз чак тогава се сещам „Абе аз можех да му кажа, че имам блог на grigorweblog.wordpress.com“.

Въпросите ми са към блогърите:

Гордеете ли се с блога си? Представлява ли той това, което вие сте искали от него? Представяте ли се на хора чрез блога си?

Прозрение

Иван онзи ден:

- Забелязал ли си, че ако в група жени има една с бял панталон, тя ходи най-надъхано от всички. Това е, защото за да обуе тя бял панталон, е минала през десетки процедури като обезкосмяване, пилинг, антицелулитни кремове и т.н. и най-накрая е обула и най-секси прашките си. Как да не ходи с по-високо самочувствие при това положение?

Майстори

Първата работа на един майстор, като го викнеш в къщата си, е да се хване театрално за сърцето и да каже колко калпаво са работили тези преди него и колко много работа има да се върши и как въпреки това нещата няма да станат като хората (заради тези преди него).
Идва ми да взема един чук, тесла, нивелир, и да бия, докато кажат, че нещата ще станат хубаво, и то в срок, и за парите, за които сме говорили.

Парлама

От политика, че не разбирам – не разбирам, но за управление и ефктивност на организациите поназнайвам нещо. От тази гледна точка се чудя на реформите в правителството. Ако е ясно, че не функционира добре и са необходими структурни промени, от какъв зор се правят една година преди края на мандата и защо не са направени една година след началото. Или и без това е ясно, че схемата на управление в държавата е друга, а промените се правят за парлама?

Кучешки истории

Прибирам се вчера пеша от работа в знойния следобяд и свивам от бул. България по бул. П. Каравелов. Точно там рядко се виждат хора. Свивам аз и веднага чувам и виждам една глутница от 20-ина кучета, които изглеждаха леко изнервени. В следващия момент виждам и две жени, които стоят на 100-ина метра от кучетата и се чудят какво да правят.

- Страх ли ви е от кучета – питат ме.

- Ами тези са множко-отговарям.

- Може ли да вървим заедно, докато ги подминем?

Пакетирахме се и минахме покрай кучетата.

Историята не е за псевдосмелостта ми, а за проблема с бездомните кучета. Още като чух, че видният кинолог Борисов ще става кмет, разбрах, че проблемът с бездомните кучета няма да бъде решен в този мандат. Той(ББ) за съжление се оказа и виден строител на пътища и метра, еколог и пословичен чистник. До края на мандата му явно спокойни и уредени паркове ще гледаме само на картинка.