Gregory’s Blog

Във Варна намерих едно скътано магазинче за чай и други благини. Чаят, който си купих от там е страхотен и започвам да се чудя как да се сдобия с него отново. Тогава ме обслужи едно много мила лелка, а аз рядко се впечатлявам от добро обслужване. Тя ми отдели време, разказа ми за видовете чай, които се предлагат, поднасяше ми кутии, за да усетя аромата - едни много хубави 10 минути, които завършиха с покупка на черен чай с дива череша и още едно-две хубави неща. Мислех да пазя магазина в тайна, но “Дневник” излизат със статия за него.  Аз само ще добавя “Струва си!”. Магазинчето се намира в между турския ресторант и Happy-то на гарата на една алея със стълби, която най-вероятно не се води улица.

След вчерашния постинг ме налегна една ретро носталгия. Това парче също е от 96-97. Сещам се, че по това време песента ми харесваше, но намирах клипа за досаден. Оказва се, че песента продължава да ми харесва достатъчно, че да мога да изгледам докрай и клипа.

White Town изплуваха с тази песен и после потънаха. Сега разбирам, че White Town е само един човек, който не е харесал славата и е избягал от нея. Има блог тук.

http://www.youtube.com/watch?v=lVL-zZnD3VU

ERP системите са възникнали във връзка с необходимостта на производствените предприятия от по-точна информация за наличности, планиране на производството, намаляване на складовите запаси и прочие фрази, които всеки ERP консултант знае като азбуката. Поради тази причина ERP се внедрява най-често в производствени предприятия - консултантът ходи из мръсни, влажни и тъмни халета и се прави на важен пред склададжии и производственици. На такива места, ако имаш късмет общуваш с някой технолог с чувство за хумор, а ако нямаш - със склададжийка с по-ясно изразени брада и мустаци от твоите, която може да носи два палета на ръка. 

Друго са си CRM системите. Те управляват взаимоотношенията с клиенти и се ползват от отделите по маркетинг и продажби. Там, ако консултанта има късмет, ще се прави на важен пред натокани мацки, които още не са разбрали какви са офисните норми за деколте, височина на тока и дължина на полата.

През 96-та, в пика на моя тийн, слушах Offspring, Green Day, Bad Religion, RATM, ходех с кубинки, гледах мрачно и т.н. (диагнозата е ясна). Само че от време на време тайно хвърлях поглед на MTV и една от причините беше тази песен.

Днес я чух от едно кафе пред НДК. Песента е хубава, интересно защо не се прочуха тези момчета.

http://www.youtube.com/watch?v=TS1Q1LyuC-w

Учените открили G точката и тя не е в края на думата shopping. Лошата новина за дамите е, че не всички я имат.

***

По последни данни geek-ът вече не е застаряващ, затлъстяващ, асоциален и брадясал шишко с технически познания, а емоционална тинейджърка.

Фидел Кастро се оттегля.

Куба ми е толкова далече, златните години на Кастро също, така че няма да давам оценки. Исках просто да споделя някои по-забавни факти. Знаех, че държи рекорд за най-дълга реч и се хванах за това, но видях, че Independent са изготвили цял списък:

• най-дълга реч в историятра на ООН - 4ч. 29 мин. (1960г.). Рекорда е в Гинес и доскоро е бил рекорд за най-дълга реч в света. Който иска, да чете;
• един от тримата най-дълго задържали се управници, заедно с Кралицата на Великобритания и Кралят на Тайланд;
• оцелял в 634 заговора за убийство (той сам си ги е броил). Като приемем, че диктаторите ги гони яка параноя, дори и 10% да вземем за реални, пак са много;
• управлявал по времето на девет американски президенти, от Айзенхауер до сега; UPDATE: С Буш са десет - Айзенхауер, Кенеди, Джонсън, Никсън, Форд, Картър, Рейгън, Буш, Клинтън, Буш.
• има поне 8 деца. Дъщеря му е избягала от Куба и го критикува по радиопредаването си в Маями;
• един от проектите му е крава с име Ubre Blanca, която била използвана като пропаганда за колективизацията в Куба заради дневния и млеконадой - 110л!!! Световен рекорд естествено

Който не е разбрал, Свети Валентин не е за любов, а за секс и търговийка. Ето как другарите англичани експлоатират темата. Когато сексът продава, някой да има рецепта как да му противостоим?

Решихме да си правим спагети болонезе и минавайки през Билла, накупихме необходимите продукти. Прибрахме се вкъщи, почнах да си приготвям нещата и попитах Нина къде са спагетите. Оказа се, че спагети няма Никой не искаше да излиза до магазина, така че вместо спагети използвахме макаронените принцеси на Гея. Станаха принцеси, принцове и замъци болонезе. При това точно толкова вкусни, колкото и ако бяха спагети.

Та въпросът ми е на лаик в кулинарното изкуство. Различните видове паста с различни съставки ли се произвеждат и дали рецептите с паста трябва да се приготвят с конкретен вид паста - спагети болонезе, пене арабиата и т.н.? 

…от некадърните реклами на компанията, за която работиш?

Преглеждам договор за кредит на Райфайзенбанк. Договорът е стандартен, но има доста груби и обвързващи клаузи. На въпросите ми какво им е значението кредитната инспекторка обикновено отговаря, че това са мъртви клаузи, никой не им обръща внимание. Продължавам да се заяждам заради заяждането - ако никой не им обръща внимание, защо не отпаднат от договора. Не може, договора бил стандартен. Вдигам рамене - отговора го знам преди да ми го е казала.

Преди не питах “защо”. Напоследък навсякъде са се пръкнали едни мили момичета, които работят като фронт-офис по всякакви организации. Опъват една усмивка и те молят да се подпишеш на поредната декларация или молба, или просто те карат да си дадеш личната карта или да си кажеш ЕГН-то, без значение -  важното е, че го правят както са ги учили - мило, любезно, с усмивка и т.н. И почнах да питам “защо”. Защо ви трябва това, защо ми искате онова? Елементарни въпроси - не се заяждам, а просто желая да бъда проактивен. Да де, ама те отговарят “Така наредиха”, “Изисквания на ръководството” или както по-горе - “Това е стандартно”. Просто натикват моята проактивност в кенефа и пускат водата. Иди разбери чие е това изискване и защо.

Но вчера поглеждам кредитната инспекторка и изстрелвам “А вас, като служители на Райфайзенбанк, не ви ли е срам от рекламата с кучето с клатещата се глава?”. “Срам ни е, но нищо не можем да направим”, отговаря, а аз ликувам.

Поредната статия на New York Times свързана с ненарушаване личното пространство и съобразяване с другия. Предния постинг беше за статия, която по някакъв начин третира същия проблем. Накратко: предлаганите миризми в магазините са се увеличили, но продажбите са намалели. Увеличил се е и процентът на жените, които не използват миризми. Имало и институции, които насърчавали служителите си да използват неароматна козметика. Едно от обясненията е, че хората са притеснявали да натрапват парфюмите си на околните.

Това с уважаването на личното пространство в Щатите много ме впечатли миналата година. Антония тогава сподели същото. Всички знаем, че и с прекалено много парфюм могат да ти бръкнат в здрваето, но едва ли някому ще пречи, ако се спазват съветите на шефа на Fragrance Foundation, който казва, че парфюмът не трябва да се усеща на повече от ръка разстояние.